Симеон Ванков
| Симеон Ванков | |
| български и руски офицер | |
 | |
| Звание |  |
|---|---|
| Години на служба | 1878 – 1917 |
| Служи на |  Царство България Царство Русия |
| Род войски | Артилерия |
| Военно формирование |  • .svg){kind=small} |
| Командвания | Дунавска флотилия |
| Битки/войни | Руско-турска война Сръбско-българска война |
| Награди | .svg){kind=small} • .svg){kind=small} • .png){kind=small} |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
| Погребан | Введенско гробище, Русия |
.svg){kind=small}
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Симеон Ванков.
Симеон Николов Ванков е български и руски офицер, майор от българската и генерал-майор от Руската армия, учен и общественик.
Участник в Руско-турската война (1877 – 1878), Сръбско-българската война (1885), Първата световна война (1915 – 1918) и Октомврийската революция (1917). Професор в много институти и автор на научни трудове.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Симеон Ванков е роден на 25 януари 1858 г. в гр. Свищов. Той е шестото дете в семейството на учителя Николчо Ванков и жена му Севаста. На седем годишна възраст постъпва в Свищовското градско училище, а през юли 1867 година баща му го изпраща да учи първоначално в Одеса, а след това в град Николаев (1877) в Южнославянския пансион. През 1872 година се извършва реорганизация на реалните гимназии и в трети клас Симеон Ванков се записва в „Николаевско-Александровското реално училище“. Полага изпити в Петербургския минен институт и Константиновското военно училище.[1]
| „ | „Отначало аз постъпих в Минния институт, но мисълта и желанието да взема участие във войната за освобождение на България надделя“.[2] | “ |
Военна кариера
[редактиране | редактиране на кода]През 1876 година Симеон Ванков постъпва във Артилерийскoто училище в Санкт Петербург, което завършва през април 1878 година с чин прапоршчик, непосредствено след края на Руско-турската война (1877 – 1878). На 16 април получава назначение в 26-а артилерийска бригада, разположена в Силеври, Европейска Турция.
След войната служи в артилерията на Българската армия. Завършва Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург (1883) и се завръща в България. През 1885 г. основава заедно с П. Кузмински първото българско техническо дружество в Русе и е негов пръв председател. По време на Сръбско-българската война (1885) е началник на артилерийския арсенал в Русе, командва Дунавската флотилия (предшественик на Военноморските сили на България), която осъществява снабдяването с оръжие и боеприпаси на Северния отряд и на гарнизона, отбраняващ Видинската крепост.
Ванков е офицер-русофил и участва в преврата от 9 август 1886 г. срещу княз Александър Батенберг. След контрапреврата емигрира в Русия и служи в руската армия, където през 1911 г. е произведен във военно звание генерал-майор. Проявява своите научни способности и подчертан организаторски талант като специалист в областта на оръжейното производство и металообработването. Работи последователно в Киев и Санкт Петербург, началник е на Туркестанския и Приамурския военен окръг, на Брянския арсенал в Москва. Организира и ръководи оръжейни заводи в Далечния изток, а по време на Първата световна война генерал Ванков е ръководител на военното производство. Създава организацията за производство на снаряди към главното артилерийско управление, която носи неговото име.
Непосредствено след Октомврийската революция през 1917 г., той е подава рапорт до Военното министерство и Главния щаб на армията за излизане в оставка поради болест. Рапортът е разгледан по същество през февруари 1918 г., а заповедта за уволнение от армията е издадена на 25 април (нов стил) 1918 г.
Работа след армията
[редактиране | редактиране на кода]Занимава се с научноизследователска работа в областта на цветната металургия. Значителна е и неговата преподавателска дейност. Чете лекции от 1917 г. в Московския университет „Михаил Ломоносов“, а от 1922 г. е професор по технология на металите. Автор е на редица трудове в областта на студената обработка на металите и по история на артилерията.
Професор генерал-майор Симеон Ванков умира на 21 юни 1937 г. в Москва.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (16 април 1878)
- Поручик (20 декември 1879)
- Капитан (30 август 1883)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- 1894 — Орден Свети Станислав (Руска империя) 3-та степен;
- 1896 — Орден Света Анна (Руска империя) 3-та степен;
- 1900 — Орден Свети Станислав (Руска империя) 2-ра степен;
- 1901 — Орден Света Анна (Руска империя) 2-ра степен;
- 1903 — Орден Свети Владимир (Руска империя) 4-та степен;
- 1906 — Орден Свети Владимир (Руска империя) 3-та степен;
- 1912 — Орден Свети Станислав (Руска империя) 1-ва степен;
Памет
[редактиране | редактиране на кода]- Барелефът на Симеон Ванков е на стената до входа в Националния дом на науката и техниката (НДНТ) на ул. „Г. Раковски“, № 108 в София, както и до входа в Дома на науката и техниката (ДНТ) в Русе.
- Има улица кръстена на негово име в град Хабаровск, Русия.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Чакалова, Л. – „Генерал Симеон Ванков“, София, 1973, Държавно военно издателство (Библиотека „Бележити пълководци и военни дейци“)
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Акад. Сгурев, Васил. Генералът на снарядите: Симеон Ванков - учен, оръжеен инженер и организатор на военно производство. Проф. Марин Дринов, София, 2015. Предговор към книгата.
| ||||||||
