Силфида

Силфида
	Силфида
La Sylphide
	Мария Тальони в ролята на Силфидата, 1832 г.
Информация
Хореография	1. Филип Тальони; 2. Алберт Бурнонвил
Композитор	1. Жан Шнайцхофер; 2. Херман Льовенскьолд
Либрето	Адолф Нури
Базиран на	„Трилби или Аргайлският елф“ от Шарл Нодие, 1822 г.
Премиера	1. 12 март 1832 г.; 2. 2 ноември 1836 г.; 1. Парижката опера; 2. Копенхагенската опера
Герои	Джеймс, Силфида, Гърн, Ефи
Създаден за	Мария Тальони
Жанр	романтизъм
	бележки Играе се предимно версията на Бурнонвил.;
	Силфида в Общомедия

Силфида (на френски: La Sylphide) е балет в две действия, поставил началото на Романтизма в класическия танц.^[1] Първоначално създаден по либрето на Адолф Нури, музика на Жан Шнайцхофер и хореография на Филип Тальони за Парижката опера през 1832 г.^[2] Либретото е базирано на творчеството на френския писател Шарл Нодие. В неговия разказ „Trilby ou Le Lutin d’Argail“ (Трилби или Аргайлският елф), публикуван през 1822 г., горски елф прелъстява жената на шотландски рибар.^[3]

Втората версия е по музика на Херман Льовенскьолд и хореография на Август Бурнонвил и е създадена през 1836 г. за Копенхагенската опера. Версията на Тальони е безвъзвратно загубена, а тази на Бурнонвил се счита за най-стария балет, чиято хореография е запазена до наши дни.^[4]

Този балет често се бърка с балета „Силфидите“, създаден през 1909 г. от Михаил Фокин по музика на Шопен за „Руските сезони“ на Дягилев.

Хореография на Тальони

На 12 март 1832 г. в Зала „Пелетие“ хореографът новатор Филип Тальони представя „Силфида“ за първи път. Тальони създава балета за дъщеря си Мария – прима, известна с изключителната си палцова техника. Дотогава танцуването на палци е считано за акробатичен трик, но Тальони го превръща в част от естетиката на танца. Художници на костюмите са Пиер Чичери и Йожен Лами.^[3] В главните роли: Мария Тальони и Жозеф Мазилие.

През 1892 г. Мариус Петипа поставя оригиналната хореография в Имперския балет в Санкт-Петербург, като музиката е редактирана от диригента на театъра Рикардо Дриго. Вариация за тази постановка днес е част от класическото гранд па от „Пахита“.

През 1972 г. Пиер Лакот поставя наново балета на сцената на Парижката опера, като се позовава на архивни и други документи, останали от времето на премиерата на Тальони.

Хореография на Бурнонвил

През 1836 г. датският хореограф Август Бурнонвил – голям почитател на Мария Тальони, иска да постави балета в Копенхаген, но не успява да откупи от Парижката опера музиката на Шнайцхофер.^[3] Затова Бурнонвил използва оригиналното либрето, но по музика на Херман Льовенскьолд. Художник – Кристиан Фердинанд Кристенсен. Бурнонвил редактира и подобрява хореографията за ролята на Джеймс. Премиерата е на 28 ноември 1836 г. В главните роли са самият Бурнонвил и ученичката му Люсил Гран.^[3]

Версията на Бурнонвил е един интересен феномен в балетната история, тъй като, от една страна, хореографът развива и утвърждава собствения си стил, а от друга, съхранява за поколенията първия палцов балет.^[5]

Версията на Бурнонвил се играе до днес почти без промени от трупата на Кралския датски балет.

Сюжет

Действащи лица

Джеймс Рубен – млад шотландец
Ефи – годеницата му
Гурн – приятелят му
Силфида – горска фея, силф
Мадж – стара вещица
селяни, силфи

Първо действие

Селска къща, вечерта преди сватбата на Джеймс и Ефи. Джеймс спи на стола до камината. Около него танцува влюбената горска фея Силфида. Тя го събужда с целувка, след което излита през комина. Влизат Ефи с майка си, Гурн и вещицата Мадж. Мадж предсказва на Ефи, че ще се омъжи, но не за годеника си Джеймс, а за Гурн. Ядосаният Джеймс я изгонва, другите гости също си тръгват. Останал сам, Джеймс отново вижда Силфидата, която му се кълне в любов. Скритият Гурн вижда всичко и се опитва да предупреди Ефи, която обаче не му вярва. По-късно, по време на празненството, Силфидата се появява отново, но само Джеймс я вижда. Изведнъж феята взима пръстена на Джеймс и избягва в гората – младежът я последва, оставяйки гостите в недоумение и Ефи, обляна в сълзи.

Второ действие

Мадж е в пещера, заобиколена от демони. Пред нея има голям казан с магьосническа отвара, в която тя потапя дълъг шал. В същото време в гората Джеймс следва Силфидата, в която се е влюбил. Мадж се появява и дава на Джеймс омагьосания шал, с който да улови любимата си. След няколко опита, Джеймс успява да примами феята и да я наметне с шала в знак на обич. В този момент крилата ѝ падат от магията на Мадж и Силфидата умира. Съкрушен, младежът също пада мъртъв. В далечината се чува сватбеното празненство на Ефи и Гурн. Мадж ликува за отмъщението си.

Музика

№	Танц^[3]
	Първо действие
1	Увертюра
2	Въведение
3	Пристигането на Ефи и гостите
4	Предсказанието: Джеймс, Ефи и Мадж
5	Сцена край прозореца – Джеймс и Силфида
6	Пристигането на гостите – шотландски танц
7	Па-дьо-дьо – рил
8	Финал
	Второ действие
9	Мадж в пещерата
10	Горска сцена – Джеймс и Силфида
11	Пристигането на силфите
12	Сцена със силфите – дивертисмент
13	Джеймс преследва Силфида
14	Гурн, Мадж и Ефи
15	Мадж дава шала на Джеймс
16	Финал
17	Гранд финал – па-дьо-дьо

Постановки в България

Балетът е поставен за пръв път в страната на сцената на Софийската опера през 1988 г. от световноизвестната балерина Ирина Колпакова по редакцията на Елза Мариане фон Розен. Няколко години спо-късно поради липса на зрителски интерес е свален от афиша на Операта.^[5]

През 2002 е възстановен. Хореограф-консултант: Дина Бьорн. Постановчик: Росен Михайлов. Художници на декора: Сергей Пастух, Валентин Топенчаров. Художник на костюмите: Галина Соловьова^[6]

Премиерата е на 2 февуари 2002 г. ролите се изпълняват от Мария Илиева (Силфида), Калоян Бояджиев (Джеймс), Дарина Бедева (Ефи), Пенка Йосифова (Мадж).^[5]^[7]