Сив кълвач

Сив кълвач

♂ Сив кълвач

♀ Сив кълвач

Природозащитен статут

Незастрашен

Червена книга на България

Застрашен

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) (без ранг): Архозавроморфи (Archosauromorpha) (без ранг): Архозаври (Archosauria) (без ранг): Динозавроморфи (Dinosauromorpha) (без ранг): Динозавроподобни (Dinosauriformes) разред: Гущеротазови (Saurischia) (без ранг): Неотераподи (Neotheropoda) клон: Целурозаври (Coelurosauria) клон: Neocoelurosauria клон: Манираптообразни (Maniraptoriformes) клон: Манираптори (Maniraptora) (без ранг): Авиали (Avialae) клас: Птици (Aves) разред: Кълвачоподобни (Piciformes) семейство: Кълвачови (Picidae) род: Зелени кълвачи (Picus) вид: Сив кълвач (P. canus)

Научно наименование

Picus canus Gmelin, 1788

Разпространение

Сив кълвач в Общомедия

[ редактиране ]

Сивият кълвач (Picus canus) е средно голяма постоянна птица от семейство Кълвачови (Picidae), малко по-малка от гугутката. Среща се и в България.

Физически характеристики

По-дребен е от родствения зелен кълвач, с когото понякога се бърка поради зелената окраска и жълтите задни части. При сивия кълвач обаче задницата е жълтеникава и повече матова, отколкото лъскава.

Главата и вратът са сиви. Крилете достигат дължина до 15 cm. Очите са червеникави. Има тънки черни ивици около очите и брадата. Мъжкият се различава от женската по червеното петно на челото.

• Дължина на тялото: 25 – 28 cm
• Тегло: 125 – 180 g

Ареал и биотоп

Обитава масивни широколистни и смесени гори; големи паркове, градини и гробища. Предпочита букови гори с много изсъхнала дървесина и прогнили клонове, както и елхови и ясенови гори с изгнили дънери.

Ареалът обхваща предимно части от Палеарктична област – Средна, Източна и Югоизточна Европа, Северна Африка, Предна Азия, както и Ориенталска област (Южна Азия). Среща се по-рядко в по-северните части на Европа и във Франция.

Начин на живот и хранене

Храни се с насекоми (предимно мравки и техните ларви) и паяци, както и с плодове и семена; понякога се храни от хранилки. Търси храната си по земята, по долната част на дърветата, по дънери и по изсъхнали дървета.

Сивият кълвач е отличен катерач. Изкачва се по дърветата като забива закривените си нокти в кората на дърветата и като се опира на опашните си пера прави малки скокове.

Песента на сивия кълвач наподобява тази на зеления кълвач. Тя е тънка и проточена, постепенно намаляваща: кхукхукху-кху. През пролетта може да бъде разпознат по чукането по дърветата, което е с по-голяма честота (паузи от не повече от 2 секунди) и сила от това на зеления кълвач.

Размножаване и жизнен цикъл

Picus canus

Моногамна птица. Отглежда едно люпило годишно. Размножителният период е май-юни и тогава разширява територията си. Дълбае дупки с кръгъл отвор с диаметър средно 5 – 6 cm на дълбочина 9 – 13 cm в стъблата на широколистни дървета (обикновено изсъхнали или гниещи) на височина до 5 m. Понякога използва дупки на други кълвачи. Постила пода на дупката с малки трески. Женската снася от 5 до 10 бели яйца, които двамата родители мътят 14 – 17 дена. Малките стоят в гнездото около 4 седмици, а след това започват да летят. Живее до 6 години.

Допълнителни сведения

Популациите на сивия кълвач в Средна и Източна Европа намаляват поради изсичането на вековните широколистни гори и залесяването на техните площи с иглолистна растителност, както и поради намаляването на хранителните ресурси.

Външни препратки

• Oiseaux.net