Сив жерав

Сив жерав

Природозащитен статут

Незастрашен

Червена книга на България

Изчезнал (1950 г.)

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) (без ранг): Архозавроморфи (Archosauromorpha) (без ранг): Архозаври (Archosauria) (без ранг): Динозавроморфи (Dinosauromorpha) (без ранг): Динозавроподобни (Dinosauriformes) разред: Гущеротазови (Saurischia) (без ранг): Неотераподи (Neotheropoda) клон: Целурозаври (Coelurosauria) клон: Neocoelurosauria клон: Манираптообразни (Maniraptoriformes) клон: Манираптори (Maniraptora) (без ранг): Авиали (Avialae) клас: Птици (Aves) разред: Жеравоподобни (Gruiformes) семейство: Жеравови (Gruidae) род: Жерави (Grus) вид: Сив жерав (G. grus)

Научно наименование

Grus grus (Linnaeus, 1758)

Разпространение

Сив жерав в Общомедия

[ редактиране ]

Сивият жерав (Grus grus) е едра прелетна птица от семейство Жеравови, която гнезди в Европа и Северна Азия. Зимува на големи ята в Северна Африка, Близкия изток, Индия и Китай.

Общи сведения

Яйце

Когато е в покой, сивият жерав наподобява щъркел, но голямата опашка на жерава е с по-гъста перушина, а освен това тялото му е сиво. По черната му глава и шия преминава бяла ивица. Когато лети, шията е изпъната напред (за разлика от чаплата), а с щъркела се различава по клюмналите пера на опашката и сивата перушина. Когато летят на големи групи, те образуват V-образно ято и крякат подобно на гъските. За разлика от тях обаче, сивият жерав има дълги и силни крака. Човката е къса и силна. В горната част на главата си има червено петно. Дължината на тялото е 110 – 140 cm. Тежи 5 – 6 кг. Размахът на крилете е 240 cm. Младите птици имат кафява перушина. Не се наблюдава полов диморфизъм при възрастните птици.

Разпространение

Гнезди в Северна Европа – предимно на територията на Швеция, Финландия и Полша. В края на лятото тези птици мигрират на юг в Испания, Северна Африка и Близкия изток. По време на дългия преход се събират на огромни групи на места като Хортобади в Унгария (до 50 000 индивида през октомври/ноември) и Лак дю Шантекок във Франция (до 40 000 индивида през ноември).

Презимуващите ята в Естремадура в Испания изглеждат най-внушителни, когато се наблюдават близо до Кастуера. Там стотици или дори хиляди сиви жерави прелитат всяка сутрин и вечер. През пролетта най-големите струпвания на сиви жерави са в Галоканта в Испания (до 50 000 през февруари) и край езерото Хорнборгасьон в Швеция (10 000 индивида през април).

Численост

В Западна и Североизточна Европа и Скандинавия гнездят около 23 – 28 000 двойки. По-малко се срещат в Турция и Гърция. В България сив жерав е наблюдаван в Шабленското езеро през 2007 г. По-късно през 2013 г. ято сиви жерави са наблюдавани при Шабленското езеро и Дуранкулашкото езеро, а през октомври 2017 г. 5 сиви жерава са наблюдавани от еколози в северната част на Атанасовското езеро в Бургас. Общият брой сиви жерави в света е около 270 000 индивида.

Начин на живот и хранене

Храни се с растителна храна – листа и семена; с безгръбначни (напр. червеи); с малки гръбначни (напр. гущери, змии и дори някои мишевидни гризачи).