Направо към съдържанието

Сибиле Берг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сибиле Берг
Sibylle Berg
Сибиле Берг през 2011 г.
Сибиле Берг през 2011 г.
Родена2 юни 1962 г. (61 г.)
Професияписател, колумнист
Националност Германия
 Швейцария
Жанрроман, разказ, пиеса
Известни творбиДенят, когато жена ми си намери мъж, роман (2015)
Награди„Марбургска литературна награда“ (2000)
„Награда Волфганг Кьопен“ (2008)
„Награда Елзе Ласкер-Шюлер за драматургия“ (2016)
„Каселска литературна награда“ (2019)
Уебсайтwww.sibylleberg.com/de
Сибиле Берг в Общомедия

Сибиле Берг (на немски: Sibylle Berg) е немска писателка, авторка на романи, разкази и пиеси.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сибиле Берг е родена през 1962 г. във Ваймар, ГДР в семейството на професор по музика и библиотекарка. Когато е петгодишна, родителите ѝ се развеждат. Поради алкохолизма на майка ѝ Сибила расте няколко години при далечни роднини – двама професори по музика. От своята десета до двадесета година живее отново при майка си.

След като завършва училище, се обучава за кукловод. През 1984 г. подава молба за напускане на ГДР, поради което загубва работата си в Наумбургския куклен театър. След тримесечно чакане молбата ѝ е удовлетворена и тя може да се пресели във Федерална република Германия. По време на пребиваването на Берг в западноберлински лагер за бежанци майка ѝ се самоубива.

Сибиле Берг напуска Берлин, за да изкара тримесечен курс в Scuola Teatro Dimitri в швейцарския кантон Тесин. Завръща се в Германия и се установява в Хамбург. Следва океанография и политология и се издържа от временни професии, между другото като градинарка, чистачка, секретарка и фирмена представителка.

Започва да пише и постоянно публикува в различни списания. През 1992 г. претърпява автомобилна катастрофа и се налага лицето ѝ да бъде многократно оперирано.

През 1996 г. Берг се преселва в Швейцария, в любимия си град Цюрих.

От 2004 г. е омъжена и често пребивава в Тел Авив, където се е запознала със съпруга си.

През 2012 г. получава швейцарско гражданство.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първият Роман на Сибиле Берг „Няколко души търсят щастието и се превиват от смях“ („Ein paar Leute suchen das Glück und lachen sich tot“) излиза през 1997 г. в лайпцигското издателство „Реклам“, след като е бил отхвърлен от общо 50 други издатели. Продадени са над 100 000 екземпляра. Също така голям успех има романът ѝ „Денят, когато жена ми си намери мъж“ („Der Tag, als meine Frau einen Mann fand“) (2015), който веднага е преиздаден. При лекционните си пътувания Берг редовно е съпровождана от актьори и музиканти, което засилва интереса към нейните творби.

Романите на писателката са преведени на 34, а пиесите ѝ – на 26 езика.

От 2013 г. Сибиле Берг преподава в Цюрихския университет по изкуствата по предмета „драматургия“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Ein paar Leute suchen das Glück und lachen sich tot, Roman, 1997, 2015
  • Sex II, Roman, 1998, 2009
  • Amerika, Roman, 1999, 2001
  • Gold, 2000, 2002
  • Das Unerfreuliche zuerst. Herrengeschichten, 2001
  • Ende gut, Roman, 2004, 2005[1]
  • Habe ich dir eigentlich schon erzählt... – Ein Märchen für alle, 2006
  • Die Fahrt, Roman, 2007, 2009
  • Der Mann schläft, Roman, 2009, 2011
  • Vielen Dank für das Leben, Roman, 2012, 2014
  • Wie halte ich das nur alles aus? Fragen Sie Frau Sibylle, 2013, 2015
  • Der Tag, als meine Frau einen Mann fand, 2015, 2016[2]
Денят, когато жена ми си намери мъж, изд.: Millenium, София (2018), прев. Екатерина Войнова
  • Wunderbare Jahre. Als wir noch die Welt bereisten, 2016

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Ein paar Leute suchen das Glück und lachen sich tot, 1999
  • Helges Leben, 2000
  • Hund, Frau, Mann, 2001
  • Herr Mautz, 2002
  • Schau, da geht die Sonne unter, 2003
  • Das wird schon. Nie mehr Lieben!, 2004
  • Wünsch dir was. Broadwaytaugliches Musical von Frau Berg, 2006
  • Habe ich dir eigentlich schon erzählt... Ein Märchen für alle, 2007
  • Von denen, die überleben, 2008
  • Die goldenen letzten Jahre, 2009
  • Nur Nachts, 2010
  • Hauptsache Arbeit!, 2010
  • Missionen der Schönheit, 2010
  • Lasst euch überraschen! Ein Weihnachtsstück, 2010
  • Die Damen warten, 2012
  • Angst reist mit, 2013
  • Es sagt mir nichts, das sogenannte Draußen, 2013
  • Viel gut essen, von Frau Berg, 2014
  • Mein ziemlich seltsamer Freund Walter, November 2014
  • Und dann kam Mirna, 2015
  • How to Sell a Murder House. Ein getanztes Immobilienportfolio, 2015[3][4]
  • Nach uns das All oder Das innere Team kennt keine Pause, 2017
  • Wonderland Ave, 2018

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Stephan Maus: Sibylle Berg: „Ende gut“ In: Süddeutsche Zeitung, 14. Februar 2005, архив на оригинала от 9 февруари 2007, https://web.archive.org/web/20070209232956/http://www.stephanmaus.de/rezension-sibylle-berg.htm, посетен на 22 февруари 2019 
  2. ↑ Neuer Roman von Sibylle Berg – Die Liebe in den Zeiten der Pornografie, Rezension von Ursula März im Deutschlandradio Kultur vom 3. Februar 2015
  3. ↑ Andreas Tobler: Männer, diese „verdammten Dings“, Tages-Anzeiger, 10. Oktober 2015
  4. ↑ Katja Bagger: Der Mann als aussterbende Spezies, In: Neue Zürcher Zeitung, 9. Oktober 2015
  5. ↑ Else-Lasker-Schüler-Dramatikerpreis für Sibylle Berg, theaterderzeit.de
  6. ↑ „Gegen saturierte Behäbigkeit“ - Sibylle Berg erhält Kasseler Literaturpreis, nachtkritik.de vom 28. August 2018

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сибиле_Берг&oldid=12176692“.