Серена
Серена Serena | |
Родена |
365 г.
|
---|---|
Починала | около 408 г.
|
Семейство | |
Баща | Теодосий I |
Съпруг | Стилихон |
Деца | Терманция Мария Евхерий (син на Стилихон) |
Други роднини | Теодосий I (чичо) Гала Плацидия (братовчед(ка)) |
Серена в Общомедия |
Серена (на латински: Serena) е благородничка от късната Западна Римска империя. Принадлежаща към Теодосиевия двор, тя е племенница на Теодосий I. Известно време преди смъртта на чичо ѝ през 395, той урежда тя да се омъжи за неговия magister militum Флавий Стилихон. Пребиваваща в двора на своя братовчед Хонорий, тя избира съпруга за придворния поет Клавдиан и се грижи за полусестрата на Хонорий, нейната братовчедка Гала Плацидия. Тя и Стилихон имат син Евхерий и две дъщери, като и двете се омъжват за Хонорий. Стилихон е екзекутиран по заповед на Хонорий през 408. По време на обсадата на Рим от вестготите през същата година, Серена е лъжливо обвинена в заговорничене с готите и е екзекутирана със съгласието на Гала Плацидия.
Зосим отбелязва[1] как християнката Серена свалила огърлица от статуя на богиня Рея и я сложила около врата си. Появила се възрастна жена, последната весталка, която започнала да укорява Серена и стоварила върху нея цялата сила на закона, поради нейния акт на неуважение. Според Зосим Серена станала жертва на ужасни сънища, предсказващи собствената ѝ преждевременна смърт. Августин се вдъхновява и написва За Града Божи в отговор на мълвата, че превземането на Рим и дезинтеграцията на империята са следствие от идването на християнската ера и нейната нетолерантност към старите богове, които са бдели над града повече от хиляда години.
Тъй като Теодосий бил единствено дете и майка му Терманция е първата и единствена съпруга на баща му, майката или бащата на Серена трябва да са били от по-ранен брак на Терманция, което прави Серена полуплеменница на Теодосий. (Теодосий всъщност не е единствено дете. Той имал по-голям брат, Хонорий, който имал две дъщери, Серена и Терманция, като и двете са осиновени от Теодосий и отведени с него в Константинопол, където брат му умира.)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Claudianus. Elogium of Serena.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Historia Nova“, 5:38, Зосим Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine..
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Serena (Roman) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |