Сергей Гершелман
| Сергей Гершелман | |
| руски генерал от пехотата | |
 | |
| Роден |
Санктпетербургска губерния, Руска империя |
|---|---|
| Починал |
Вилно, Руска империя |
| Погребан | Николско гробище на Александроневската лавра, Санкт Петербург, Русия |
| Националност |  Русия |
| Награди | Златно оръжие „За храброст“ |
| Семейство | |
| Баща | Константин Гершелман |
| Сергей Гершелман в Общомедия | |
Сергей Константинович Гершелман (на руски: Сергей Константинович Гершельман) е руски офицер, генерал-адютант, генерал от пехотата. Участник в Руско-турската война (1877-1878).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Сергей Гершелман е роден на 26 юни 1854 г. в Санктпетербургска губерния в семейството на потомствения дворянин от тюрингския род Гершелман генерала от пехотата Константин Гершелман. Ориентира се към военното поприще. Завършва Пажеския корпус като първенец на випуск 1872 г. Службата започва с производство в първо офицерско звание прапоршчик и назначение Лейбгвардейската конно-артилерийска бригада.
Участва в Руско-турската война (1877-1878). Повишен е във военно звание щабскапитан. С Лейбгвардейската конно-артилерийска бригада последователно е в състава на Западния отряд с командир генерал-лейтенант Николай Криденер и Западния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Бие се храбро в битката при Горни Дъбник и в битката при Телиш. Проявява се при зимното преминаване на Стара планина и в битката битката при Пловдив. При превземането на Одрин е ранен и контузен. С бригадата достига до Сан Стефано.
След войната е командир на 93-ти Иркутски пехотен полк. Завършва Николаевската военна академия (1881). Служи последователно като командир на 9-а пехотна дивизия и началник на щаба на Сибирския военен окръг. Повишен е във военно звание генерал-майор от 1898 г.
Като командир на пехотна дивизия участва в Руско-японската война (1904-1905). Отличава се в битката при Мукден. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1904 г. Командир на 19-и армейски корпус (1905).
След войната е Московски генерал-губернатор (1906). Командващ войските на Московския военен окръг (1906) и Вилненски военен окръг (1909). По време на Първата руска революция (1905-1907) преживява покушение, организирано от партията на левите есери. Повишен е във военно звание генерал от пехотата от 1910 г.
Родственици: баща Константин Гершелман, генерал от пехотата; брат Фьодор Гершелман, генерал от кавалерията.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- О московском генерал-губернаторе Сергее Константиновиче Гершельмане (1854−1910) // Московский журнал. История государства Российского. № 9, 2008, с. 12−17.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гершельман, Сергей Константинович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |