Сененмут
Сененмут سننموت | |
египетски архитект | |
Сененмут със символа на Хатор (фрагмент) | |
Роден |
XVI век пр.н.е.
вероятно Армант |
---|---|
Починал | 1463 г. пр.н.е.
|
Погребан | Египет |
Националност | египтянин |
Работил | архитект, астроном, политик |
Семейство | |
Баща | Рамос |
Майка | Хатнофер (Хатнефер, Хатнефрет) |
Сененмут в Общомедия |
Сененмут с йероглифи | |||
|
Сененмут (Сенемут, Сенмут) (буквално „брат на майката“) е древноегипетски архитект, астроном и политик, един от най-могъщите, високопоставени и известни служители по време на ХVІІІ династия. В апогея на влиянието си той е главен настойник на Амон, настойник и преподавател на принцеса Неферур, довереник и предполагаем любовник на Хатшепсут, единствената жена-фараон. Въпреки това, както ранната му кариера, така и обстоятелствата около неговата смърт и погребение са малко известни.[1] През живота си е имал над 80 титли.[2] Последната му пълна титла е „Наследствен принц, единствен приятел на фараона, пазител на печата, началник на съкровищницата, началник на дома на Амон, началник на тайнствата в този дом, началник на житницата на Амон, ръководител на всички царски дела, жрец на Амона, началник на стадата му, ръководител на празниците, възпитател на най-възрастната принцеса“.[3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Социалният статус на семейството на Сененмут е предмет на дискусии. Родителите му Рамос и Хатнофер (Хатнефер, Хатнефрет) са грамотни, а по онова време само 5% от населението може да чете и пише. Затова британската египтоложка Джойс Тилдсли ги отнася към горната социална класа, а и защото, според нея, Сененмут не би имал такава блестяща кариера без да е грамотен.[2] Вероятно семейството е пристигнало в Тива от град Юни (Юни-Монту), днешен Армант, разположен южно от Тива. Историците достигат до това заключение, тъй като Сененмут е почитал две местни богини – Рененутет и Юнит.[1]
Рамос изглежда е умрял рано, в началото на кариерата на Сененмут и е получил просто погребение, но по-късно е пренесен в по-богата гробница, където е положен редом с децата си и съпругата си. Сененмут има поне трима братя – Аменемхет, Минхотеп и Пайри и две сестри – Аххотеп и Нофретор, но нито един от тях не е имал висок пост и само Минхотеп се споменава без връзка с брат си.[1]
Не е известен нито един паметник на Сененмут преди периода на царуването на Хатшепсут. Предполага се, че кариерата му започва по време на управлението на Тутмос I, вероятно в армията като отговорник за печата или като служител в Залата за аудиенции, но няма окончателни доказателства за това. Възможно е издигането му да става малко по-късно – при Тутмос II, който го назначава за възпитател и настойник на принцеса Неферур и велик управител при Съпругата на Бога (Хатшепсут), но няма окончателни доказателства кога точно се е случило това.[1]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Кариерата на Сененмут рязко тръгва нагоре когато Хатшепсут става фараон след смъртта на съпруга си Тутмос II. Царицата му поверява изработката на двата обелиска в Асуан, предназначени за строителството на храма на Амон в Карнак. Позволява му да постави три свои статуи в Карнак, две от които го изобразяват заедно с Неферур, както и да разкопае едно светилище в Гебел ел-Силсила. Вероятно след седмата година от царуването на Хатшепсут е повишен в началник на дома на Амон.[1]
Предполага се, че той е и архитектът на Заупокойния храм на Хатшепсут в Дейр ел-Бахри.[1]Това е най-ранната голяма архитектурна структура на ХVІІІ династия и една от най-впечатляващите, както и най-мащабното и най-разкошното творение на Сененмут, неговият шедьовър.[4] Мястото му е много внимателно избрано и съобразено с астрономическите събития в посока на източния хоризонт, който включва Луната, Слънцето, съзвездието Орион и звездата Сириус.[5] Комплексът се налага над околния пейзаж със своето великолепие, разнообразие и размери. Състои се от три огромни тераси и серия колонади, разположени една над друга и свързани с дълги, наклонени рампи. Рампите и колонадите повтарят линията на скалите и така целият комплекс се вписва органично в околната среда.[6]
Подходът към него минава по пътя на сфинксовете, а в миналото на терасите са били обособени градини с цветя, храсти, езерца и дървета.[4] На всяка тераса са разположени градина, портици с колонади и светилища, които навлизат дълбоко в скалите.[6] От двете страни на рампите е изградена галерия, носена от двоен ред колони. Подобна галерия е построена и по западната страна на второ ниво със страничните светилища на Анубис и Хатор. На най-горното ниво има зала с колони и още няколко светилища.[4]
Архитектът има достатъчно богатство и политическа власт, за да създаде за себе си погребален комплекс в западната част на Тива, състоящ се от две отделни гробници – недовършената TT353 и TT71.[1] Гробниците на повечето приближени на фараона през Новото царство разполагат със светилище за извършване на ритуали, свързано със същинската гробница. Сененмут разделя тези два основни елемента, като TT353 е предназначен за погребението му и има дълъг и криволичещ проход, така че камерата да е разположена под двора на храма на Хатшепсут. Светилището към него TT71 е съвсем отделно, врязано в хълма на Дейр ел-Бахри, на известно разстояние от южната страна на пътя към храма на Хатшепсут. В него е открита статуя, издълбана в дълбока ниша над фасадата, изобразяваща Сененмут и Неферур, дъщерята на Хатшепсут.[7]
За тях Хатшепсут му подарява кварцитен саркофаг, който остава недовършен.[1] В ТТ353 са открити и около 150 остракона, които говорят за някои от интересите на Сененмут. Това са глинени плочки или части от тях, върху които има рисунки, списъци, изчисления, различни доклади и дори литературни произведения.[2] Разрушените надписи в гробница TT71, вероятно са съдържали текстови фрагменти, които дават известна информация за началото на кариерата му.[5]
През 1936 г. експедиция на Метрополитън музей разчиства хълма в подножието на светилището на Сененмут (TT 71). Под отломките са открити редица отделни погребения, както и запечатана врата, която води към гробната камера, която архитектът подготвя за възрастната си майка. Гробницата е оборудвана с храна, вино, бельо и лични вещи, които да придружат Хатнофер в отвъдното. Тя служи като последен дом и на редица роднини на Сененмут, починали, когато семейството е било по-неизвестно, и прехвърлени в него от друго гробище. Те включват баща му Рамос, три млади жени и три деца.[7]
Връзка с астрономията
[редактиране | редактиране на кода]Друг аспект на кариерата му е интересът към астрономията. Най-ранните известни звездни карти в Египет са намерени като основна част от декора по тавана на гробница TT 353 на Сененмут в Тива, на Западния бряг на Нил. Таванът е разделен на две половини, представящи Северното и Южното небесни полукълба. По Южното има списък на звезди и е украсен с принадлежащи към него съзвездия като Орион и Голямото куче. Освен това са показани планетите Юпитер, Сатурн, Меркурий и Венера и свързаните с тях божества, които пътуват с малки лодки по небето. По този начин са отбелязани часовете през нощта. На Северното са изобразени съзвездия, разположени на него, с център Голямата мечка, а останалите не могат да бъдат идентифицирани. Отдясно и отляво има 8 или 4 кръга, а под тях няколко божества, всяко от които носи слънчев диск към центъра на картината. Надписите, свързани с кръговете, маркират оригиналните месечни тържества в лунния календар, докато божествата отбелязват първите дни на лунния месец.[2]
Картата на Южното полукълбо показва специфично разположение на планетите около ректасцензията (една от координатите на звездното небе) на Сириус. Четирите планети Юпитер, Сатурн, Меркурий и Венера са относително лесно разпознаваеми. Планетата Марс не е включена в групата и на пръв поглед изглежда, че липсва на картата. Тя обаче е представена от празна лодка на запад. Това изглежда се отнася до факта, че Марс е бил ретрограден, така че при това видимо обратно движение (добре известно явление за египтяните), планетата вероятно не е смятана за „конкретна“. Използвайки тези факти, египтолозите успяват да уточнят, че тази конкретна конфигурация на планетите е настъпила в небето през 1534 г. пр.н.е.[2]
Отношения между Сененмут и Хатшепсут
[редактиране | редактиране на кода]Сененмут оставя 25 статуи на собствената си личност и редица изображения в построените за Хатшепсут сгради. Образите му с Неферур са първите от този вид – на възпитател и принцеса. Той е и първият човек, изобразен, предлагащ свещения систрум на един от боговете, първият, нарисуван с въже на земемер и първият, изобразен, държащ в ръцете си храм. Образът му на личност, обожествяващ царицата, е изрисуван на стената зад една от вратите на Заупокойния храм на Хатшепсут. Тъй като изображението би било закрито при отворена врата, понякога се предполага, че Сененмут не е имал разрешение да добавя образа си в храма, но това изглежда малко вероятно. Друго предположение за местоположението на изображението е, че не е било приемливо да се демонстрира личната връзка между Хатшепсут и Сененмут.[1]
Вероятно Сененмут никога не се е женил, нито е имал деца, което е доста необичайно в древноегипетското общество. Той е изобразяван или самостоятелно или заедно с родителите си, но никога с жена или деца. Някои коментатори предполагат, че Сененмут и Хатшепсут са били любовници, а някои дори предполагат, че Неферур е негова дъщеря, въпреки че това е много по-малко вероятно. Съществуват и някои условни доказателства за това – статуята на Сененмут и Неферур, при която принцесата изглежда се появява от тялото му.[1]
За отношенията му с царицата се съди и по други изображения и надписи – на неназован фараон и обикновен човек в еротична поза, за които се предполага, че са Хатшепсут и Сененмут. В надписи, оставени от архитекта, той се описва като „обичан от своя господар“ и допълва „влязох в тайните на дамата на двете земи“, което може да се приеме като твърдение за сексуална връзка между царицата и нейния служител. Според някои историци е възможно истината да е била друга – Сененмут да е изтъкнат като най-лоялен служител, подкрепян от царицата или още по-вероятно – да е бил манипулатор, който всъщност държи властта зад трона.[1]
Забрава
[редактиране | редактиране на кода]След смъртта на Сененмут много от скулптурите му са изпочупени, а изображенията и надписите с името му – изстъргани. Не е ясно как или кога е починал или къде е бил погребан и няма доказателства, че е бил положен в някоя от гробниците си. За последен път името му се споменава в неформален документ от 16-а година от управлението на Хатшепсут.[1]
Що се отнася до края на живота на Сененмут, съществуват повече спекулации, отколкото факти.[2] Предполага се, че Сененмут е загубил благоразположението на Хатшепсут, или на Тутмос III. Друго предположение е, че унищожаването на спомена за него е станало по време на управлението на Ехнатон, защото името му включва това на съпругата на Амон, Мут. И все пак информация за него е запазена, тъй като не всичко е унищожено. В някои случаи е изстърган неговият образ, но не и името му. А в други случаи е премахнато само името му, а изображенията запазени. Унищожени са единствено три от статуите, тези, които изобразяват Хатшепсут и Сененмут, което поражда съмнение, че причината е в Тутмос III. Всъщност нищо не може да се твърди със сигурност.[1]
-
Сененмут с навито земемерско въже
-
Сененмут и Неферур (Египетски музей, Кайро)
-
Сененмут и Неферур (Британски музей, Лондон)
-
Бруклински музей
-
Сененмут със символа на Хатор (Държавен музей на египетското изкуство (Мюнхен))
-
Сененмут със ситрум (Метрополитън музей)
-
Астрономичният таван (Метрополитън музей)
-
Фалшива врата (Новият музей в Берлин)
-
Капак на съд (Метрополитън музей)
-
Глава на чук с форма на мида (Метрополитън музей)
-
Лампа (Метрополитън музей)
-
Инструменти (Метрополитън музей)
-
Антропоиден женски саркофаг (Метрополитън музей)
-
Релеф върху варовик – жена с лотос (Музей на изкуствата в Лос Анджелис)
-
Детайл от тавана (Метрополитън музей)
-
Фриз на Хатор (Метрополитън музей)
-
Кана с ленено парче плат (Метрополитън музей)
-
Декор от тавана (Метрополитън музей)
-
Вероятен профил на Сененмут (Метрополитън музей)
-
Метрополитън музей
-
Метрополитън музей
-
Глава на бик (Метрополитън музей)
-
Художествена скица на Сененмут (Метрополитън музей)
-
Камък с името на Сененмут (Метрополитън музей)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м н ((en)) Ancient Egypt Online/Senenmut
- ↑ а б в г д е ((en)) Publ. Astron. Obs. Belgrade No. 85 (2008), 19 – 23/Senenmut: an Ancient Egyptian Astronomer
- ↑ ((ru)) История архитектуры/Храм царицы Хатшепсут
- ↑ а б в ((en)) Encyclopedia Britannica/ Thebes, Ancient City, Egypt
- ↑ а б ((en)) Мир чудес/Храм Хатшепсут
- ↑ а б Х.У. Джансън, Антъни Джансън/История на изкуството/том 1/изд. Елементи/2014/ISBN 978-954-9414-01-9/стр.55
- ↑ а б ((en)) The Met Around the World/ The Two Tombs of Senenmut (TT 71, TT 353)