Направо към съдържанието

Седа Вермишева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Седа Вермишева
Սեդա Վերմիշևա
Родена9 октомври 1932 г.
Починала19 февруари 2020 г. (87 г.)
Професияпоет, преводач, общественик, икономист
Националност СССР,
 Армения
Активен период1960 – 2020
Жанрлирика, документалистика
НаградиМедал „Мовсес Хоренаци“, Армения
СъпругТигран Золян (?-?)
ДецаСурен Золян (1955- )
Нарине Золян (1957- )

Седа Вермишева (на арменски: Սեդա Վերմիշևա, на руски: Сэда Вермишева) е арменска поетеса, икономистка, преводачка, публицистка и общественичка.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Седа Константиновна Вермишева е родена на 9 октомври 1932 г. в Тбилиси, Грузия, СССР. Произхожда по бащина линия от княжеския арменски род Аргутински-Долгоруки.

Детството ѝ преминава в Москва. По време на Великата отечествена война баща ѝ, работил в московската милиция, доброволно отива на фронта. Семейството е евакуирано в Тбилиси, тя завършва гимназия в Ереван и Икономическия факултет на Ереванския държавен университет, прави аспирантура в Научноизследователския институт по камък и силикати на Министерството на строителните материали в Армения.

След дипломирането си работи като водещ инженер в института и като началник на сектор „Проучване на възможностите“ в катедрата „Икономика на производството на строителни материали“. После става старши научен сътрудник в Института по икономика и планиране на Арменската ССР. Успешно съчетава своите научни, аналитични, журналистически и социални дейности с интензивна творческа работа в литературата.

Публикува стихотворения в списанията „Дружба народов“, „Знамя“, „Меценат и мир“, „Арагаст“, „Литературная Армения“, „Кольцо А“ и др., както и във вестниците „Российский писатель“, „Литературная газета“, „Голос Армении“. Участва със свои произведения в различни колективни сборници и алманаси.

Авторка е на 18 поетични сборника. Първата стихосбирка „Солнце стоит высоко“ е публикувана през 1970 г. Следват „Мерцающий пунктир“ (1974); „Нагорье“ (1989); „Щербатая клинопись“ (1999); „Разбит наш дом“ (2003); „Из камня и песка“ (2005) и др. Стиховете ѝ са превеждани на арменски, френски, словашки, български, полски, английски езици.

От 1974 г. е член на Съюза на писателите на СССР и на Съюза на писателите на Армения, ръководител на рускоезичня сектор. Съпредседател е на московското общество за арменско-руско приятелство. В периода 1987 – 1988 г. е експерт на арменския клон на Културния фонд на СССР.

За нейната ползотворна литературна и обществена дейност е удостоена с множество държавни и литературни награди. Получава най-високи награди в областта на литературата и изкуството на Армения – медала „Нерсес Шнорали“ (на името на класическия арменски поет Нерсес Шнорали), сребърен кръст с диаманти на Съюза на арменците на Русия, медалите „Мовсес Хоренаци“, „Михаил Лермонтов“ и „Шолохов“.

Освен в литературното творчество, работи активно в областта на журналистиката и аналитиката. Акредитирана е в периода 1994 – 1999 г. като кореспондент на вестник „Гласът на Армения“ към Министерството на външните работи на Русия. От 1993 г. е експерт на представителството на Нагорни Карабах в Москва, за което получава държавни награди на Република Нагорни Карабах.

Седа Вермишева умира на 18 февруари 2020 г. в Ереван.

  • Солнце стоит высоко (1970)
  • Мерцающий пунктир (1974)
  • Листья (1982)
  • Наскальный орнамент (1988)
  • Нагорье (1990)
  • Но как жива ещё душа! (1999)
  • Крыло любви (1999)
  • Щербатая клинопись (1999)
  • Крыло любви (2000)
  • Разбит наш дом (2003)
  • Возвращение к себе (2003)
  • Из камня и песка (2005)
  • Мятежная нежность (2008)
  • Смятение (2013)
  • Преодоление (2014)
  • Бессмертный дух (2015)
  • Централизация власти – императив внутренней идеи России (2002)
  • Императив внутренней идеи (2003)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Սեդա Վերմիշևա в Уикипедия на арменски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​