Североафрикански скокливец

	Североафрикански скокливец
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
разред:	Слонски земеровки (Macroscelidea)
семейство:	Слонски земеровки (Macroscelididae)
род:	Elephantulus
вид:	Североафрикански скокливец (E. rozeti)
	Научно наименование
	Elephantulus rozeti Duvernoy, 1833
	Разпространение
	Североафрикански скокливец в Общомедия
	[ редактиране ]

Североафрикански скокливец (Elephantulus rozeti) е вид слонска земеровка и единствен представител на семейството разпространен северно от Сахара.

Разпространение и местообитания

Североафриканските скокливци са разпространени в северозападния ъгъл на Африка от северната част на Западна Сахара през Мароко, Алжир, Тунис до Либия. Обитават полупустнни савани, тревисти местности и места обрасли с храсталаци и средиземноморски гористи местности. Среща се от морското ниво до 2750 m надморско височина във Висок Атлас.

Описание

Североафриканските слонски земеровки са с размери на тялото като на гризачи и много наподобяват на тях на външен вид. Имат малко тяло с размери от 11 до 12,5 cm, големи уши и дълги опашки достигащи до 13 - 16 cm. Тежат около 50 грама. Средната телесна температура е 33,6 °C. Козината по гърба варира от жълтеникавокафяв до светло песъчливо-розов цвят. Във вентралната част е бяла. Муцунката им завършва напред с късо и гъвкаво хоботче, на върха на което се отварят ноздрите. Притежават и дължи чувствителни мустачки. Задните крачета са по-дълги от предните като тибията и фибулата са дълги и съединени. Удължени са и метатарзалните кости. По този начин са пригодени за бърз начин на придвижване с подскоци. Членовете на този вид имат добре развити жлези под опашката, които използват за да маркират територия.^[2]

Поведение

Североафриканските скокливци са самотни животни, които образуват моногамни двойки. Образуват сложни системи от пътеки, по които преминават и могат да им послужат като място за бягство при опасност. Почти не затварят очите си, когато спят или почиват, а в случаите на намаляване на околната температура могат да изпаднат във вцепенение, при което рязко понижават телесната си температура. Консумират основно насекоми, които откриват благодарение на чувствителното си хоботче. В плен се хранят и с плодове и зеленчуци.

Размножаване

Малките бозайници са сезонно циклични и се чифтосват от януари до август. Бременността трае около 75 дни като раждат 1 до 4 малки, обикновено 2. В северозападно Мароко обикновено малките са по три и повече. В районите с по-мек климат ражданията започват през март, а при по-висока надморска височина от април. Малките се раждат с отворени очи и покрити с козина. След около седмица преминават и на твърда храна характерна за възрастните, а след още една излизат извън гнездото си заедно с възрастните. В нормални условия живеят около година и половина, а в плен до четири.

Неприятели

Северноамериканските скокливци имат добри възможности да се прикриват в средата, която обитават, но въпреки това стават плячка на змии, хищни птици, лисици и представители на семейство Порови.

Източници

↑ Elephantulus rozeti (Duvernoy, 1833). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Североафрикански скокливец в ADW

Портал

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

[1] Elephantulus rozeti (Duvernoy, 1833). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[2] Североафрикански скокливец в ADW

[1]

[2]