Направо към съдържанието

Себастиан Фицек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Себастиан Фицек
Sebastian Fitzek
Себастиан Фицек на Франкфуртския панаир на книгата, 2017 г.
Себастиан Фицек на Франкфуртския панаир на книгата, 2017 г.
ПсевдонимМакс Роде
Роден13 октомври 1971 г. (53 г.)
Професияписател, сценарист, журналист
Националност Германия
Активен период2000 -
Жанртрилър, криминален роман, детска литература, документалистика
Награди„Рипър”
Повлиян от
СъпругаСандра Фицек (2010 – 2019)
Линда Фицек (2022 – )
Деца3+1
Подпис
Уебсайтsebastianfitzek.com
Себастиан Фицек в Общомедия

Себастиан Фицек (на немски: Sebastian Fitzek) е германски журналист, филмов продуцент, сценарист и писател на произведения в жанра психологически трилър, криминален роман, детска литература и документалистика. Писал е и под псевдонима Макс Роде (Max Rhode).[1][2][3][4]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Себастиан Фицек е роден на 13 октомври 1971 г. в Берлин, ГДР, в семейството на Фраймут Фицек, директор на гимназия, и Криста Шнайдер, икономист. Завършва гимназия в района Шарлотенбург. Започва да следва ветеринарна медицина, но напуска след три месеца, след което следва право и но не завършва напълно.[2][4]

След следването си решава да се откаже от юридическата професия и се насочва към творческо занимание в медиите. Първоначално стажува, а после работи в програмното ръководство на частната берлинска радиостанция радиостанция 104.6 RTL в продължение на 3 години. После преминава към конкуренцията в Berliner Rundfunk като ръководител на развлекателния отдел и по-късно става главен редактор, и програмен директор за различни радиостанции в Германия. После става независим изпълнителен консултант и разработчик на формати за множество медийни компании в Европа.[2][3][4]

Първата му книга, документалната „Неизвестният тип употреба“, е издадена през 2000 г. През 2005 г. е съавтор с изследователя етимолог Юрген Удолф на книгата „Книгата на имената на професор Удолф: откъде идват – какво означават“, по която ZDF прави предаването „Германия – вашите имена“ през следващата година.[2]

Заедно с дейността си започва да пише психологически трилъри. Първият му трилър „Терапията“, който му хрумва в чакалнята на ортопедичен хирург, докато чака приятелката си, е издаден през 2006 г. след тринадесет отказа от издатели и три пренаписвания. В историята, известният психиатър Виктор Ларенц, се оттегля на изолиран остров в Северно море, след като дъщеря му Джоузи се разболява от необяснима болест и изчезва безследно от кабинета на своя лекар по време на лечението. Неочаквано е посетен от писателката Анна Глас, която има необичайна форма на шизофрения и пише за странното изчезване в книгата си. Той поема лечението ѝ с надежда да открие истината за дъщеря си. Романът става бестселър №1 и е номиниран за наградата „Фридрих Глаузер“ за криминален дебют.[1][2][3]

Следващият му роман „Игра на амок“ е издаден през 2007 г. Възстановявайки се след автомобилна катастрофа, при която губи бременната си съпруга, Марк Лукас се намира в някакъв различен свят – ключът му вече не пасва на вратата, друг работи в офиса му, а в дома си среща мъртвата си съпруга, която не го познава. Той се връща в клиниката за ново лечение, за да открие каква е истината за застигналия го кошмар. Романът е екранизиран през 2018 г. в едноименния телевизионен филм с участието на Андреас Барейс.[1][2][3]

Следващият му роман „Детето“ от 2008 г. става първият му роман, който е екранизиран през 2012 г. В историята, успешният адвокат Робърт Стърн защитава десетгодишния Саймън, крехко дете с хронично заболяване, което настоява, че в предишния си живот е било убиец. И наистина адвокатът намира различни местопрестъпления, така както ги описва Саймън, а описанията му започват да стават убийствено опасни.[1][2]

През 2014 г. е издаден трилърът му „Пасажер 23“. Главният герой, Мартин Шварц, е полицай под прикритие, който трудно преживява мистериозното изчезване на съпругата му и сина му от круизния кораб „Султанът на моретата“, заради което приема безразсъдни рискове и най-опасните полицейски случаи. Но един ден му се обажда възрастна дама, писателка на трилъри, която има някаква информация. Той се качва на борда на кораба, а там среща изчезнало преди седмици момиче носещо мечето на сина му в ръце. През 2018 г. романът е екранизиран в едноименния телевизионен филм с участието на Лукас Грегорович.[1][2]

През 2015 г. писателят публикува два романа паралелно. Единият от тях, Профилът на Джошуа, е за неуспешния писател на име Макс Роде, който има само една успешна книга – „Кръвното училище“. Другият му роман е книгата „Кръвното училище“, който той пише под псевдонима Макс Род.[2]

За произведенията, които много пъти са бестселъри, получава наградата на читателите, а през 2016 г. получава европейската награда „Рипър“ (Изкормвачът) за криминална литература.

В края на февруари 2018 г. Себастиан Фицек учредява наградата „Виктор“, която да се връчва на автор за нов глас в трилърите и криминалната литература. Първият носител на наградата е австрийската писателка Михаела Кастел за трилъра „Толкова тъмна гора“.

През 2010 г. се жени за Сандра Фицек, с която имат дъщеря и двама сина. Вторият му син се ражда преждевременно през 2013 г., след което той става патрон на асоциацията Das Frühgeburte Kind работеща в областта на образованието на родители имащи преждевременно раждане. Развеждат се през 2019 г. През 2022 г. се жени за Линда Фицек, с която имат син.[4]

Себастиан Фицек живее със семейството си в Берлин.[3]

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Die Therapie (2006)[1][2][3]
    Терапията, изд.: „Унискорп“, София (2008), прев. Ваня Пенева
  • Amokspiel (2007)
    Игра на амок, изд.: „Унискорп“, София (2012), прев. Ваня Пенева
  • Das Kind (2008)
  • Der Seelenbrecher (2008)
  • Splitter (2009)
  • Abgeschnitten (2012) – с Михаел Цокос
  • Der Nachtwandler (2013)
  • Noah (2013)
  • Passagier 23 (2014)
    Пасажер 23, изд.: ИК „Ибис“, София (2022), прев. Ангелина Иробалиева
  • Das Joshua-Profil (2015)
  • Das Paket (2016)
  • AchtNacht (2017)
  • Flugangst 7A (2017)
  • Der Insasse (2018)
  • Das Geschenk (2019)
  • Der Heimweg (2020)
  • Schreib oder stirb (2022) – с Мики Бейзенхерц
  • Mimik (2022)

Поредица „Колекционерът на очи“ (Der Augensammler)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Der Augensammler (2010)[1][2][3]
  2. Der Augenjäger (2011)
  3. Playlist (2021)
  • Letzte Hilfe (2011)

Детска литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Pupsi und Stinki (2017)[2][3]
  • Fische, die auf Bäume klettern. Ein Kompass für das große Abenteuer namens Leben (2019)
  • Der erste letzte Tag. Kein Thriller (2021)

Документалистика

[редактиране | редактиране на кода]
  • Die unbekannte Nutzungsart (2000)[2][3]
  • Die 10 grössten Radio-Geheimnisse (2002) – с Рюдигер Креклау
  • Professor Udolphs Buch der Namen: Woher sie kommen – Was sie bedeuten (2005) – с Юрген Удолф

Като Макс Роуде

[редактиране | редактиране на кода]
  • Die Blutschule (2015)[3]

Екранизации

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2012 Das Kind
  • 2018 Das Joshua-Profil
  • 2018 Abgeschnitten
  • 2018 Amokspiel – тв филм
  • 2018 Passagier 23 – Verschwunden auf hoher See – тв филм

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
  3. ↑ а б в г д е ж з и к ((en)) Биография и библиография в сайта Book Series in Order
  4. ↑ а б в г ((en)) Биография в официалния сайт Архив на оригинала от 2023-03-12 в Wayback Machine.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sebastian Fitzek в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Германия“         Портал „Германия“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Себастиан_Фицек&oldid=12326226“.