Св. св. Петър и Павел (Луково)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети апостоли Петър и Павел.
| „Св. св. Петър и Павел“ Храм Св. Апостола Петра и Павла | |
 Стенопис в патронната ниша | |
 Местоположение в Луково | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Сърбия |
| Населено място | Луково |
| Вероизповедание | Сръбска православна църква |
| Епархия | Нишка |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
„Св. св. Петър и Павел“ (на сръбски: Црква Св. Апостола Петра и Павла) е православна църква в куршумлийското село Луково, източната част на Сърбия. Част е от Нишката епархия на Сръбската православна църква. Църквата е обявена за паметник на културата.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата се намира в селското гробище. Според традицията е построена от крал Стефан II Милутин (1282-1321), най-големият строител и дарител на сръбски църкви и манастири от фамилията Неманич. Вероятно първоначалната църква е обслужвала религиозните нужди на рударите, работили в кралските оловни мини. По време на съществуването си е опожаряван и събарян няколко пъти, като има три големи ремонта: в 1871, в 1895 и в 1983 година.[1]
Църквата е скромна еднокорабна сграда, с правоъгълна форма, с полукръгла олтарна апсида на изток. Покрита е с двускатен покрив, а фасадата е без украса.[1] Има запазен иконостас и стенописи в поствизантийски маниер с барокови елементи. Предполага се, че иконите и стенописите са дело на майстор от работилницата на Аврам Дичов[1][2][3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Црква Св. Апостола Петра и Павла // Споменици културе у Србији. Посетен на 14 ноември 2021 г.
- ↑ Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 21. (на сръбски)
- ↑ Женарју, Ивана. Прилог проучавању делатности сликара Дичића– иконопис у цркви Светог Николе у манастиру Кончулу код Рашке // Баштина 46. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2018. с. 394. (на сръбски)
