Направо към съдържанието

Св. св. Борис и Глеб (Муром)

Тази статия е за манастира в Борисоглеб. За други значения вижте Св. св. Борис и Глеб (пояснение).

„Св. св. Борис и Глеб“
Борисоглебский Муромский монастырь
Карта Местоположение в Борисоглеб
Вид на храмаправославен манастир
Страна Русия
Населено мястоБорисоглеб
Религияправославие
ВероизповеданиеРуска православна църква
ЕпархияМуромска
ИзгражданеXII—XIV в.
Статутпаметник на културата, действащ женски манастир

„Св. св. Борис и Глеб“ (на руски: Борисоглебский Муромский монастырь) е православен манастир в село Борисоглеб, на 18 km от град Муром, Владимирска област, Русия.

Манастирът е разположен на брега на река Ушна, ляв приток на Ока. Неговото основаване се свързва с името на княз Глеб, сина на киевския княз Владимир I от българската му съпруга. В началото на XI в. Глеб е обявен от баща си за княз на Муром и е такъв до убийството си през 1015 г. Обстоятелствата обаче го принуждават да живее извън град Муром, където местните жители отказват да се покръстят.[1] Вероятно манастирът възниква чак около две столетия след смъртта на княза – през XII – XIII в., когато Глеб и по-големият му брат Борис са вече почитани като светци из цяла Русия. Но едва ли има съмнение, че по времето на младия княз съществува параклис към княжеския дворец, от който в по-късни години се оформя самият манастир.[2]

Първите достоверни сведения за манастира са почерпени от Никоновската и Четвъртата Новгородска летописи, датирани от първата половина на XIV в. В края на XVI и началото на XVII в. той получава много нови земи, което според някои историци се обяснява с роднинските отношения на владетелите на село Борисоглеб с Борис Годунов. През XVII в. на мястото на по-старите дървени църкви са построени три каменни.

През май 1719 г. манастирът тежко пострадва при пожар и Синодът взема решение да го обедини с манастира „Благовещение Богородично“ в Муром, но силното недоволство сред населението на Муром възпрепятства това – до сливане на двата манастира не се стига.

При комунистическата власт манастирът почти напълно е разрушен и едва през 1992 г. е върнат на Руската православна църква като е обединен с манастира „Благовещение Богородично“ в Муром.[3] От 2013 г. е действащ женски манастир.