Направо към съдържанието

Свърлижки листове

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Свърлижки листове
Създаден1279
Свърлиг
Оригинален езиксреднобългарски
Видръкопис

Свърлижките листове (също и Свърлижко евангелие, Свърлижки откъси, на сръбски: Сврљишки одломци) са част от средновековно евангелие на среднобългарски език, писано през 1279 година в град Свърлиг, днешна Сърбия.

Свърлижките листове представляват част от евангелие, от което са запазени 11 пергаментови листа с размери 190х140 мм. В науката най-коментирана е приписката към евангелието, която представлява ценен домашен извор за българската средновековна история.

Аз, раб Божи Костадин чьтъц, а зовом Воисил Граматик, писах книги сие перзвитеру Георгию, а зовом попу Радосав, у в граде Свърлизе в дни цара Иваила и при йепископе нишевцем Никодиме в лето 6747 индиктион стояху гръци под градом Тръновом.

Приписката към Свърлижкото евангелие е единственият извор, от който се установява истинското име на цар Ивайло, наричан от византийските автори с прякорите му Кордокувас и Лаханас. За пръв път идентификацията на Ивайло от Свърлижкото евангелие с Кордокувас и Лаханас от трудовете на византийските хронисти е направена от руския учен Измаил Срезневски през 1879 година и е потвърдена от по-късните изследователи.

Свърлижките листове се съхраняват в Библиотеката на Сръбската академия на науките и изкуствата в Белград под № 63.

  • Дуйчев, Иван. Из старата българска книжнина, кн.2, София 1944, с.65 – 66.
  • Златарски, Васил Н. История на българската държава през средните векове, Т.III, Второ българско царство. България при Асеневци (1187 – 1280), С. 1940, с. 545.
  • Ильинскиiй, Г.А. Сверлижкиiе отрывки, Сборник статей по славяноведенiю, т.II, Санкт Петербург 1906, с. 10
  • Павић, М. Стари српски записи и натписи, Београд 1986, с. 42.
  • Сврлишки одломци jеванђелиjа (XIII век). Уредник издања д-р Сретен Петровић, Ниш 1994
  • Овчаров, Николай. По повод на една фалшификация на средновековната българска история – Сврлишки одломци jеванђелиjа (XIII век). Уредник издања д-р Сретен Петровић, Ниш 1994, в: Овчаров, Николай. Исторически приноси към старобългарската и старославянска епиграфика и книжовност, С. 2006, с. 300 – 307.