Свръхтежка вода
| Свръхтежка вода | |
| Имена | |
|---|---|
| По IUPAC | Тритиева вода |
| Други | Тритиев оксид Дитритиев оксид |
| Свойства | |
| Формула | T2O, 3H2O |
| Моларна маса | 22,0315 g/mol |
| Плътност | 1,85 g/mL[1] |
| Точка на топене | 4,48 °C (277,63 K)[1][2][3][4] |
| Точка на кипене | 101,51 °C (374,66 K)[1] |
| Опасности | |
| Основни опасности |  C |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 14940-65-9 |
| PubChem | 104752 |
| ChemSpider | 94563 |
| MeSH | tritium+oxide |
| ChEBI | 29374 |
| ChEMBL | CHEMBL2105800 |
| SMILES | [3H]O[3H] |
| InChI | 1S/H2O/h1H2/i/hT2 |
| InChI ключ | XLYOFNOQVPJJNP-PWCQTSIFSA-N |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Свръхтежка вода в Общомедия | |
Свръхтежката вода или тритиевият оксид (T2О или 3H2O) е радиоактивна форма на водата, при която обичайните водородни атоми са заменени от тритиеви. Чистата свръхтежка вода е корозивна поради собствената си радиолиза. Разредената и обработена с тритий вода представлява смес от H2O и водород-тритиев оксид – HTO (3НОН). Използва се като проследяващ агент при изследванията на водния кръговрат при живите организми. Тъй като естествено се среща в минимални количества, може да се използва и за определяне на възрастта на различни течности на водна основа, като някои вина.
Името „супертежка вода“ помага да се направи разграничение от тежката вода, която вместо тритий съдържа деутерий – D2O или 2H2O.
Приложения
[редактиране | редактиране на кода]Свръхтежката вода може да се използва за измерване на общото количество вода в тялото на човека. Тя се разпределя сравнително бързо във всички части на тялото. Концентрацията на свръхтежката вода в урината се приема, че е приблизително равна на концентрацията на свръхтежката вода в организма. Знаейки първоначалното количество и концентрацията на свръхтежка вода, която е погълната, може да се изчисли обемът на водата в тялото.
- Количество на свръхтежка вода (mg) = Концентрация на свръхтежка вода (mg / ml) x Обем на телесната вода (ml).
- Обем на телесната вода (ml) = [Количество на свръхтежка вода (mg) – Изчислено количество (mg)] / Концентрация на свръхтежка вода (mg / ml).
Ефекти върху здравето
[редактиране | редактиране на кода]Свръхтежката вода вода съдържа радиоактивния водороден изотоп тритий. Като нискоенергиен бета-излъчвател с период на полуразпад от около 12 години, той не е опасен външно, защото бета-частиците не могат да проникнат през кожата. При вдишване или поглъщане с храната или през кожата съществува опасност от облъчване.[5][6]
Благодарение на своята голяма дифузионност, свръхтежката вода е особено опасна за живите организми, тъй като тя излага всички органи равномерно на йонизиращо лъчение. Съществува и вероятността за включването на тритиеви атоми в ДНК, което е опасно и би могло да нанесе сериозни щети. Не само засегнатите, но и околните молекули се променят, тъй като разпадането на трития освобождава йонизиращото лъчение, предизвикващо радиолиза.
Водород-тритиевият оксид (HTO) има кратък биологичен период на полуразпад в човешкото тяло – от 7 до 14 дни, което намалява риска от облъчване и следващите го здравословни проблеми при еднократно поглъщането и възпрепятства бионатрупването на НТО от околната среда.[6][7]
Биологичният период на полуразпад на свръхтежката вода в човешкото тяло, който е мярка за кръговрата на водата в тялото, варира в зависимост от сезона.[7]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в A. F. Holleman, E. Wiberg, N. Wiberg. Lehrbuch der Anorganischen Chemie. Berlin, 2007. S. 102. (на немски)
- ↑ Gosting, Louis J. et al. A General Theory for the Gouy Diffusion Method // 74 (23). DOI:10.1021/ja01143a071. p. 6066 – 6074. (на английски)
- ↑ hydrogen (H) – chemical element // (на английски)
- ↑ Paesani, Francesco et al. Nuclear Quantum Effects in the Reorientation of Water // J. Phys. Chem. Lett. 1 (15). 2010. DOI:10.1021/jz100734w. p. 2316 – 2321. (на английски)
- ↑ Review of the Greenpeace report: „Tritium Hazard Report: Pollution and Radiation Risk from Canadian Nuclear Facilities“ // nuclearfaq.ca. (на английски)
- ↑ а б Fact Sheet on Tritium, Radiation Protection Limits, and Drinking Water Standards // U.S. Nuclear Regulatory Commission. Посетен на 2 септември 2018. (на английски)
- ↑ а б Singh, V. P. et al. Estimation of biological half-life of tritium in coastal region of India // Radiation Protection Dosimetry 142 (2 – 4). 2010. DOI:10.1093/rpd/ncq219. p. 153 – 159. (на английски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tritiated water и страницата Tritiumoxid в Уикипедия на английски и немски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |