Светослав Поменов

Светослав Поменов
	Светослав Поменов
български дипломат
Роден	1887 г. София, Княжество България
Починал	1 февруари 1945 г. (58 г.) София, Царство България
Награди	Военен орден „За храброст“
Семейство
Баща	Константин Помянов

Светослав Константинов Поменов или Помянов (изписване до 1945 година: Светославъ Константиновъ Помѣновъ) е български дипломат^[1], дългогодишен посланик в различни страни.^[2]

Биография

Роден е през 1887 година^[3] в София,^[2] в семейството на юриста и политик Константин Поменов. Завършва право във Франция, след което работи в Министерството на външните работи и изповеданията.^[3] За бойни отличия и заслуги във войната през Първата световна война, Светослав Помянов е награден с три ордена „За храброст“ IV степен.^[4]

В 1919 година е секретар на българската делегация на Версайската конференция в Париж.^[2] Последователно е управляващ българската легация в Берн (1920 - 1921), управляващ и пълномощен министър в Берлин (1921 - 1923). Началник на политическото отделение на МВРИ (1923 - 1925), пълноможещ министър в Букурещ (1924 - 1931), Берлин (1931 - 1934) и Рим (1934 - 1940).^[2]^[3] През 1940 година ръководи българската делегация за сключването на Крайовската спогодба.^[3] През следващите години е началник на канцеларията на двореца (1941 - 1944).^[2]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е осъден на смърт от така наречения Народен съд. Разстрелян е на 1 февруари 1945 година в София.^[2] Съпругата му и дъщеря им още на 23 декември 1944 година са интернирани в добруджанското село Босна при крайно тежки условия.^[5]

Родословие

Ангел Поменов

Константин Поменов
(1850 – 1913)

Иван Поменов

Светослав Поменов
(1887 – 1945)

Райна Ковачева
(1880 – 1967)

Антон Ковачев
(1877 – 1931)

Бележки

↑ www.promacedonia.org
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Стоянов, Никола. Живот и дейност : Мемоари (1875 - 19439). Дневник (1940–1944). Хасково, Нов български университет, 2020. ISBN 978-619-233-102-3. с. 480.
↑ ^а ^б ^в ^г Бочев, Стефан. Автопортретът ми като журналист и дипломат. София, Фондация „Комунитас“, 2009. ISBN 9789549992038. с. 325.
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 10; ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 86; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 215-216
↑ Радева, Виолета. Разправата с децата и жените на „враговете” // bulgariaanalytica.org. 23 декември 2016. Архивиран от оригинала на 2024-05-09. Посетен на 9 май 2024.

[1] www.promacedonia.org

[Никола_Стоянов-2] а ^б ^в ^г ^д ^е Стоянов, Никола. Живот и дейност : Мемоари (1875 - 19439). Дневник (1940–1944). Хасково, Нов български университет, 2020. ISBN 978-619-233-102-3. с. 480.

[бочев-3] а ^б ^в ^г Бочев, Стефан. Автопортретът ми като журналист и дипломат. София, Фондация „Комунитас“, 2009. ISBN 9789549992038. с. 325.

[4] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 10; ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 86; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 215-216

[5] Радева, Виолета. Разправата с децата и жените на „враговете” // bulgariaanalytica.org. 23 декември 2016. Архивиран от оригинала на 2024-05-09. Посетен на 9 май 2024.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]