Направо към съдържанието

Световно клубно първенство на ФИФА

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Световно клубно първенство
Вид спортфутбол
Основан2000 г.
Брой отбори7
Държавимеждународно
(ФИФА)
Настоящ победителФК Манчестър Сити
УебсайтClub World Cup
Световно клубно първенство на ФИФА в Общомедия

Световното клубно първенство на ФИФА (на английски: FIFA Club World Cup) е световен шампионат по футбол. В него участват клубовете шампиони на 6-те континентални конфедерации. Участие взема и първенецът на страната домакин, който играе квалификация срещу шампиона на Океания.

Първото състезание се провежда през януари 2000 г. в Бразилия, печели го бразилският Коринтианс.

Стадион Маракана, място на първия финал през 2000 г. – единственият между отбори от една държава.

По план на ФИФА Световното клубно първенство трябва да замени финала за Междуконтиненталната купа по футбол (Купата на Тойота), който се провежда до 2004 г. в Япония единствено между клубните шампиони на Европа и Южна Америка. Това става от 2005 г. Въпреки участието на клубните шампиони на всички континенти, повечето от финалите на световното клубно първенство са играни между европейски и южноамерикански клубове, с изключение на състезанията през 2000, 2010, 2013, 2016 и 2018 г.

Най-много титли в състезанието е спечелил Реал Мадрид – 5.

Футболистът с най-много титли е Тони Кроос – 6.

На стадион Нисан в Йокохама се играят финалите в Япония (2005 – 08, 2011 – 12, 2015 – 16 г.)
Мач от 2006 в Японияː
Йонбук (Южна Корея, АФК) –
Клуб Америка (Мексико, КОНКАКАФ).



Първият формат от 2000 г. е променян през 2005, 2012 и 2019 г.

При първото провеждане на турнира осемте участници са разделени в две групи от по 4 отбора. Победителите от всяка група се срещат на финала, а вторите играят за третото място. Състезанието промени формата си по време на подновяването през 2005 г. на турнир с елиминации, в който отборите играят един срещу друг по един мач, с допълнително време и дузпи, използвани за определяне на победителя, ако е необходимо. В него участват шест клуба, които тогава се състезават в продължение на две седмици. Има три етапа: четвъртфинали кръг, полуфинали и финал. Четвъртфиналната фаза включва шампионите на Океания, Африка, Азия и Северна Америка. Спечелилите двата четвъртфинала играят на полуфиналите срещу шампионите на Европа и Южна Америка. Победителите в полуфиналите се класират за финала.

Разпределение на клубовете 2019 - 2023 г.
Плейоф
Победител в Шампионската лига на ОФК
Шампион на националната лига на страната домакин
Четвъртфинали
Победител в Шампионската лига на КАФ
Победител в Шампионската лига на АФК
Победител в Шампионската лига на КОНКАКАФ
Победител в плейофа
Мач за 5-то място
Двата загубили в четвъртфиналите
Полуфинали
Победител в Шампионската лига на УЕФА
Победител в Шампионската лига на КОНМЕБОЛ
Двата победителя в четвъртфиналите
Мач за 3-то място
Двата загубили в полуфиналите
Финал
Двата победителя в полуфиналите

Настоящият формат от 2019 г. включва мач за пето място и място за шампионите на националната лига на страната домакин. Има четири етапа: плейофи, четвъртфинали, полуфинали и финал. В първия етап шампионите от националната лига на страната домакин срещат носителя на Купата на нациите на Океания. Спечелилият този етап преминава към четвъртфиналите и се присъединява към победителите в шампионските лиги Шампионска лига на КАФ, Шампионска лига на АФК и Купа на шампионите на КОНКАКАФ. Победителите от тези игри се класират за полуфиналите, където се срещат с победителя от Шампионската лига на УЕФА и носителя на Копа Либертадорес на Южна Америка. Изгубилите тези срещи играят мач за III място. При равенство в него няма продължения, а се изпълняват дузпи. Победителите от двата полуфинала играят един срещу друг на финала. [1]

За първенството през 2025 г. е определен формат с 32 отбора, което го прави най-големият световен клубен турнир в историята на футбола. Европа предоставя 12 отбора, Южна Америка 6 и по 4 от Африка, Азия и КОНКАКАФ (Северна и Централна Америка, Карибите). Отборите се състезават по формàта, използван от световното първенство между 1998 и 2022 г. Те се разделени в 8 групи от по четири, които играят всеки срещу всеки. Първите два от всяка група продължават към етапа на елиминациите в един мач: 1/16-финали, осминафинали, четвъртфинали, полуфинали и финал. Играят се всичко 63 мача. [2]

Година Домакин Финал Мач за трето място
Победител Резултат Финалист Трето място Резултат Четвърто място
2000 Бразилия Коринтианс 0 – 0
(4 – 3 дуз.)
Вашко да Гама Некакса 1 – 1
(4 – 3 дуз.)
Реал Мадрид
2005 Япония Сао Пауло 1 – 0 Ливърпул Саприса 3 – 2 Итихад
2006 Интернасионал 1 – 0 Барселона Ал Ахли 2 – 1 Америка
2007 Милан 4 – 2 Бока Хуниорс Урава Ред Дайъмъндс 2 – 2
(4 – 2 дуз.)
Етоал Сахел
2008 Манчестър Юнайтед 1 – 0 ЛДУ Кито Гамба Осака 1 – 0 Пачука
2009 ОАЕ Барселона 2 – 1 (пр.) Естудиантес Поханг Стийлърс 1 – 1
(4 – 3 дуз.)
Атланте
2010 Интер 3 – 0 Мазембе Интернасионал 4 – 2 Сеонгнам
2011 Япония Барселона 4 – 0 Сантос Ал Садд 0 – 0
(5 – 3 дуз.)
Кашива Рейсол
2012 Коринтианс 1 – 0 Челси Монтерей 2 – 0 Ал Ахли
2013 Мароко Байерн Мюнхен 2 – 0 Раджа Казабланка Атлетико Минейро 3 – 2 Гуанджоу Евъргранде
2014 Реал Мадрид 2 – 0 Сан Лоренцо Окланд Сити 1 – 1
(4 – 2 дуз.)
Крус Асул
2015 Япония Барселона 3 – 0 Ривър Плейт Санфрече Хирошима 2 – 1 Гуанджоу Евъргранде
2016 Реал Мадрид 4 – 2 (пр.) Кашима Антлърс Атлетико Насионал 2 – 2
(4 – 3 дуз.)
Клуб Америка
2017 ОАЕ Реал Мадрид 1 – 0 Гремио Порто Алегре Пачука 4 – 1 Ал-Джазира
2018 Реал Мадрид 4 – 1 Ал-Айн Ривър Плейт 4 – 0 Кашима Антлърс
2019 Катар Ливърпул 1 – 0 (пр.) Фламенго Монтерей 2 – 2
(4 – 3 дуз.)
Ал-Хилал
2020 Байерн Мюнхен 1 – 0 УАНЛ Тигрес Ал Ахли 0 – 0 (3 – 2 дуз.) Палмейрас
2021 ОАЕ Челси 2 – 1 (пр.) Палмейрас Ал Ахли 4 – 0 Ал-Хилал
2022 Мароко Реал Мадрид 5 – 3 Ал-Хилал Фламенго 4 – 2 Ал Ахли
2023 Саудитска Арабия Манчестър Сити 4 – 0 Флуминенсе Ал Ахли 4 – 2 Урава Ред Дайъмъндс
2025 САЩ
Барселона с купата, 18.XII.2011 г.
Коринтианс с трофея, 16.XII.2012.
Футболистите на Барселона вдигат треньора Гуардиола след победата на финала на 18.XII.2011 г.

За списък с всичките световни клубни шампиони, включващи Междуконтиненталната купа и Световното клубно първенство вижте Списък на световните клубни шампиони по футбол от 1960 година насам.

Сребърни и Златни трофейни топки от Световното клубно първенство на ФИФА в музея CR7, Фуншал, Мадейра
Давид Луис, Касио Рамос и Хосе Паоло Гереро със сребърната, златна и бронзова топка за 2012 г.
Година Златна топка Сребърна топка Бронзова топка Голмайстор Награда за
спортсменство
2000 Едилсон Едмундо Ромарио Никола Анелка (3)
Ромарио (3)
Ал Насър
2005 Рожерио Сени Стивън Джерард Кристиан Боланьос Аморосо (2)
Питър Крауч (2)
Алваро Саборио (2)
Мохамед Ноор (2)
Ливърпул
2006 Деко Ярлей Роналдиньо Мохамед Абутрика (3) Барселона
2007 Кака Кларънс Сеедорф Родриго Паласио Уошингтън (3) Урава Ред Дайъмъндс
2008 Уейн Руни Кристиано Роналдо Дамиан Мансо Уейн Руни (3) Аделаида Юнайтед
2009 Лионел Меси Хуан Себастиан Верон Шави Денилсон (4) Атланте
2010 Самюел Ето'о Диоко Калюитука Андрес Д'Алесандро Маурисио Молина (3) Интер
2011 Лионел Меси Шави Неймар Лионел Меси (2)
Адриано (2)
Барселона
2012 Касио Давид Луис Хосе Паоло Гереро Сезар Делгадо (3)
Хисато Сато (3)
Монтерей
2013 Франк Рибери Филип Лам Мухсин Иажур Роналдиньо (2)
Дарио Конка (2)
Сесар Делгадо (2)
Мухсин Иажур (2)
Байерн Мюнхен
2014 Серхио Рамос Кристиано Роналдо Иван Вицелич Гарет Бейл (2)
Иско (2)
Херардо Торадо (2)
Реал Мадрид
2015 Луис Суарес Лионел Меси Андрес Иниеста Луис Суарес (5) Барселона
2016 Кристиано Роналдо Лука Модрич Гаку Шибасаки Кристиано Роналдо (4) Кашима Антлърс
2017 Лука Модрич Кристиано Роналдо Джонатан Уретабискайя 3 с по 2 гола Реал Мадрид
2018 Гарет Бейл Кайо Лукас Фернандес Рафаел Сантос Боре Гарет Бейл (3)
Рафаел Сантос Боре (3)
Реал Мадрид
2019 Мохамед Салах Бруно Енрике Карлос Едуардо Багдад Бунеджа (3) Есперанс Спортив
2020 Роберт Левандовски Андре-Пиер Жиняк Йозуа Кимих Андре-Пиер Жиняк (3) Ал-Духаил
2021 Тиаго Силва Дуду Данило 4 с по 2 гола Челси
2022 Винисиус Жуниор Федерико Валверде Лусиано Вието Педро (4) Реал Мадрид
2023 Родри Дуду Данило 3 с по 2 гола Ал-Итихад
Лионел Меси със Златната топка и Неймар с Бронзовата топка през 2011 г. след финалния мач Барселона – Сантос 4:0
Кристиано Роналдо, голмайстор на световните клубни шампионати със 7 гола (до 26.V.2024 г.)
Златната топка за 2016 г.

Реал Мадрид е бил световен клубен шампион на ФИФА рекордните 5 пъти. Той е и първият шампион 3 пъти последователно (2016–2018). Отборът също имат най-много победи (12) и най-много отбелязани голове в състезанието (40). [3][4]

Тони Кроос е печелил Световното клубно първенство на ФИФА 6 пъти, най-много титли за всеки играч. Той е единственият футболист, който е ставал шампион при всичките си участия.[5]

Кристиано Роналдо е най-добрият голмайстор в историята на шампионата със 7 гола. [6]

Тони Кроос е спечелил рекордните 6 световни клубни титли на ФИФА.
Хюсеин Ел Шахат, рекордьор с 15 играни мача от турнира (до 3.IX.2024 г.)
Манчестър Сити, световен клубен шампион за 2023 г.

Хюсеин Ел Шахат е играл в най-много мачове от състезанието – 15.[7]

Окланд Сити са участвали в най-много издания на турнира (11), докато Ал Ахли са изиграли най-много мачове (25). [4]

  1. FIFA Club World Cup Qatar 2019 - Regulations // 2019-09. Архивиран от оригинала на 2021-11-02. Посетен на 2021-11-02. (на английски)
  2. Факти за Световното клубно първенство през 2025 година], 4 декември 2024.
  3. FIFA Club World Cup // Rec.Sport.Soccer Statistics Foundation. Посетен на 3 юли 2024.
  4. а б Club World Cup – All-time league table // 11 February 2023. Посетен на 26 декември 2023.
  5. Summerscales, Robert (11 February 2023). "Real Madrid Crowned FIFA Club World Cup Champions Again As Toni Kroos Makes History". Sports Illustrated. Retrieved 11 February 2023.
  6. Club World Cup – All-time Topscorers // 11 February 2023. Посетен на 26 май 2024.
  7. Club World Cup – All-time appearances // 11 February 2023. Посетен на 3 септември 2024.