Светлана Велмар-Янкович
| Светлана Велмар-Янкович Светлана Велмар-Јанковић | |
| сръбска писателка | |
| Родена |
1 февруари 1933 г.
|
|---|---|
| Починала |
Белград, Сърбия |
| Погребана | Белград, Сърбия |
| Литература | |
| Период | 1956 – 2014 |
| Жанрове | разказ, роман, есе, драма, мемоари |
| Награди | „НИН-ова награда“ (1995) |
| Уебсайт | |
Светлана Велмар-Янкович (на сръбски: Светлана Велмар-Јанковић) е сръбска писателка, академик на Сръбската академия на науките.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 29 юни 1933 г. в Белград в семейството на политика Владимир Велмар-Янкович. Баща ѝ е част от правителството на Народното спасение на Милан Недич. След Втората световна война баща ѝ емигрира в Испания, а Светлана заедно с майка си и сестра си остава да живее в Югославия. През втората година от университета става журналист. През 1959 г. е редактор на произведения в проза и есета в издателство „Просвета“. През 1971 г. става част от редакторския екип на издателството. Основател е на библиотеката Бащина.
В периода 2007 – 2013 година е председател на Управителния съвет на Народната библиотека на Сърбия.[1] На 2 ноември 2006 г. е избрана за дописен член на Сръбската академия на науките и изкуствата, а на 5 ноември 2009 г. става редовен член.
През 1995 г. получава „НИН-ова награда“ за най-добър роман. Освен тази награда тя печели и наградите „Исидора Секулич“, „Иво Андрич“, „Меша Селимович“, „Джордже Йованович“, „Борисав Станкович“ и „Пера Тодорович“. Освен това през 1992 г. печели наградата на Националната библиотека на Сърбия за най-четена книга.[2] Нейни книги са преведени на английски, френски, немски, испански, италиански, корейски, унгарски и български езици. През 2014 г. на български е издадена книгата ѝ „Тунел“.
Умира в Белград на 9 април 2014 г.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]- Тунел, Изд. Безсмъртни мисли, 2014
- Романи
- Ожиљак (1956, второ преработено издание 1999)
- Лагум (1990)
- Бездно (1995)
- Нигдина (2000)
- Востаније (2004)
- Есета
- Савременици (1967)
- Уклетници (1993)
- Изабраници (2005)
- Сродници (2013)
- Мемоари
- Прозраци (2003)
- Прозраци 2 (2015, посмъртно)
- Сборници с разкази
- Дорћол (1981)
- Врачар (1994)
- Гласови (1997)
- Књига за Марка (1998)
- Очаране наочаре: приче о Београду (2006)
- Седам мојих другара (2007)
- Молитви
- Светилник (1998)
- Драми
- Кнез Михаило (1994)
- Жезло (2001, књига драма)
- Монографии
- Капија Балкана: брзи водич кроз прошлост Београда (2011)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Светлана Велмар Јанковић (1933 – 2014) // Архивиран от оригинала на 2016-11-05. Посетен на 2016-03-23.
- ↑ Представљена „Капија Балкана“ // Радио-телевизија Републике Српске, 11. 4. 2012. Посетен на 12. 4. 2012. (на сръбски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Биография на сайта на САНИ Архив на оригинала от 2014-04-13 в Wayback Machine. ((sr))
- Светлана Велмар Јанковић: Не памтим овакво одсуство наде („Блиц“, 4. мај 2013) ((sr))
- Чудесна судбина Светлане Велмар Јанковић („Блиц“, 12. август 2015) ((sr))
- Лагуна (издавачка кућа) – званична веб страница. Приступљено 18. фебруара 2016.] ((sr))
|
