Направо към съдържанието

Свети кръст (Коимбра)

Манастир „Свети кръст“
Mosteiro de Santa Cruz
Предна фасада
Предна фасада
Карта Местоположение
ВидКатолически манастир
МестоположениеКоимбра, Португалия
АрхитектДиогу ди Боитака
Стилроманика и Мануелин
Конструктормайстор Роберто
Изграждане1132 и 1223, реконструкция през 16 век
Манастир „Свети кръст“ в Общомедия

Манастирът „Свети кръст“ (на португалски: Mosteiro de Santa Cruz) е католически августински манастир в град Коимбра, Португалия. [1] Институцията е получила много папски привилегии и дарения от първите царе на Португалия, превръщайки се в най-важния манастир в кралството. Неговото училище е едно от най-добрите учебни заведения в средновековна Португалия, известно с огромната си библиотека.

Основан през 1131 година, манастирът е основният религиозен център на Португалското кралство през неговите първи години, като в неговата църква са погребани първите двама португалски крале – Афонсу Енрикеш и Саншу I. Оригиналната сграда на манастира и църквата Санта Круз е построена между 1132 и 1223 година с проект на майстор Роберто, известен романски художник.

През 16 век първоначалният романски архитектурен комплекс е изцяло преустроен в късноготическия стил мануелин.[2]

1 Неф; 2 Капела; 3 Гробница на Афонсу I; 4 Гробница на Саншу I; 5 Сакристия; 6 Capela do tesouro; 7 тоалетна; 8 главна зала; 9 Capela de S. Teotónio; 10 Капела на Исус; 11 Капела на св. Михаил; 12 Клоатър; 13 старата трапезария; 14 Café Santa Cruz; 15 обществена администрация на Коимбра

Амвонът от 1520 година е уникално творение на Жан Руански. Той е постановен на каменна химера и украсен с фигури на Аврелий Августин, Йероним Стридонски и Климент I.

В Главната капела на храма са поставени гробниците на първите крале на Португалия Афонсу I и Саншу I. Тези великолепни гробници, съчетават елементи на Готиката и ренесанса, създадени през XVI век от Николя Шантерен вместо примитивните средновековни; над саркофазите лежат скулптурни фигури на кралете в рицарски доспехи. На Николя Шантерен принадлежи и декоративната каменна катедра, наситена с пищност, която се счита един от върховете в творчеството на твореца[3].

През XVIII век интериорът на църквата е допълнен с нов орган в стил барок.