Свети Стефан (Сапарева баня)
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
„Свети Стефан“ | |
Вид на храма | православен манастир |
---|---|
Страна | България |
Населено място | Сапарева баня |
Религия | Българска православна църква |
Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
Епархия | Софийска |
Статут | действащ |
„Свети Стефан“ е православен манастир в град Сапарева баня, подчинен на Софийската епархия на Българската православна църква.
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Разположен е на десния бряг на река Джерман, на рида Джуганица в Северозападна Рила, на около 3 km югоизточно от Сапарева баня. От центъра на Сапарева баня до манастира се стига пеша за около час, като след края на града има горска пътека, която води до манастира.
История
[редактиране | редактиране на кода]Основан е по време на Втората българска държава. За манастира, се съобщава в турски съдебен акт от 26 юни 1750 година, наричан „Световица или Стоица.“ В същия е отбелязано, че „когато страната ни е била завоювана от исляма, нашият манастир е служил за черковно-религиозен дом“. Следователно съществува отпреди турското завоевание. Опожаряван е няколко пъти. Посещаван е от множество чети на хайдути, както и от българския национал-революционер Васил Левски. През този период манастира в манастира достигат до 30 на брой, а обителта е била не само център на хайдутството, но и център на книжовна дейност, ръководена от Рилския манастир. За това дава сведение името на местността Дяк над Обесен камик, където в някогашната черква „Свети Дух“ дяци (дякони – черковни служители) преписвали стари черковни книги. В местността Среброто е имало отбранителна кула с камбани, която при опастност от нападения е сигнализирала с цел защита на обителта. Възобновен е през 1924 година от дядо поп Теодоси Младжов. За възобновители се сочат и дупнишкото семейство помогнали за строителството в памет на сина им, загинал по време на Първата световна война. Иконите са поставени по времето на екзарх Стефан 1927 година. В близост до Манастира е разположено аязмото, под самата речна тераса с вода, която лекува очебол.
Сапаревобанският манастир е действащ, мъжки манастир и представлява комплекс от църква, посветена на архидякон Стефан, жилищни сгради и аязмо с параклис, посветен на Свети Стилиян Детепазител. На около километър южно от манастира е разположен параклисът "Св. св. Петър и Павел".[1]
- ↑ Софийска света митрополия. Описание на Сапаревобански манастир // Посетен на 21-11-2023.