Направо към съдържанието

Свети Петър (Бове)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Петър.
„Свети Петър“
общ изглед
общ изглед
Карта Местоположение
Страна Франция
Населено мястоБове Франция
Посветен наПетър
Религиякатолицизъм
Тип на сградатакатедрала
Архитектурен стилпламтяща готика
Статутдействащ храм
„Свети Петър“ в Общомедия

„Свети Петър“ (на френски: Cathédrale Saint-Pierre de Beauvais) е най-високата (макар и недовършена) от френските готически катедрали. Разположена е в северната част на Франция в град Бове. Това е катедралният храм Ноайонската епархия.

Катедралата в Бове заема видно място в историята на готическата архитектура. Тя, в частност, е с най-високи готически хорове в света (48,50 м). Храмовият комплекс се състои от по-късен трансепт (XVI век), хорът с апсиди и седем многоъгълни апсидни капели от XIII век, които са достъпни чрез деамбулатория. Малка романска църква Нотр Дам дьо ла Бас Евр (Basse Œuvre, построена през 997 – 998 година.) заема мястото, предназначено за нефовете.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Работата по изграждането на катедралата започва през 1225 г.[1] при управление на граф-епископ Милон от Нантей, веднага след третия пожар в старата базилика с дървен покрив, олтарът на която е ремонтиран, само за три години преди пожара. Хоровете са завършени през 1272 г., в две кампании, с интервал от 1232 – 1238 г. във връзка с финансовата криза, предизвикана от борбата с Луи IX. Двете кампании се различават с малка промяна на направлението и стилистика на работа[2]. По решение на епископ Гийом дьо Гре[3] височината на сградата е увеличена с 4,9 метра, за да станат сводове на катедралата най-високите в Европа. Сводовете в интериора на хора достигат до 48 метра, което е много по-високо на височина едновременно строената катедрала Нотр Дам в Амиен с 42-метрови нефове.[4]

Архитектурният план на църквата от издания от 1856 г.[5]; с по-светло са отбелязани фрагментите, които не са построени.

Работата е прекъсната през 1284 г., поради срутване на някои от сводовете. Това е колапс който често се разглежда като катастрофа, която е произвела „нервен срив“ сред френските архитекти, работещи в готически стил. Стивън Мъри отбелязва, че срутването също се оказа предвестник на по-малки по размер сгради, което се асоциира с демографски спад, Стогодишната война и XIII век".[6]

Въпреки това, мащабния строеж скоро е продължен, хорове са реконструирани до една и съща височина, макар и с по-голям брой колони в проходите зад хорове (chevet). Трансептът е построен от 1500 до 1548 година. Той е изпълнен в стил на пламтяща готика, характерен за определен период от началото на френския ренесанс.[7] През 1573 г. на срутването на „твърде амбициозната“ 153-метрова централна кула е спира работата отново, след което са направени само малки допълнения. Това щеше да направи катедралата втората най-висока постройка в света към онзи момент след църквата „Св. Олаф“ в Талин.

Йожен Виоле ле Дюк нарича хорове на катедралата в Бове: „Партенон на френската готика“.

Интериорът на катедралата

Нейните фасади, особено на южната страна, показват цялото богатство на късната готика. Резбованите дървени врати – северен и южен портал са шедьоври съответно на готическото и ренесансово изкуството. Катедралата има сложен астрономически часовник (1866) и гоблени от 15-и и 17 век, но най-атрактивните съкровища са витражите от 13, 14, и 16 век, най-красивия от които е изработен от художника на Ренесанса Engrand Le Prince, роден в Бове. На него също е принадлежат някои витражи във втория храм в града – „Сент Етиен“, които са интересен пример за преход между романския и готическия стилове.

На 14 януари през средновековието в катедралата на Бове се провежда т.нар. Празник на магарето[8] (на латински: festum asinorum), в памет на „Бягството на светото семейство в Египет“.

Състоянието на постройката

[редактиране | редактиране на кода]

В стремежа си към изграждане на най-високата катедрала от XIII век и строителите на „Свети Петър от Бове“ използват и развиват напредничави технологии от това време. Въпреки че структурата може да бъде по-висока, контрфорсите са направени по-тънки, за да се увеличи пропускливостта на светлината в катедралата. През 1284 г., само дванадесет години след приключване строежа, част от свода на хоровете се срутват заедно с няколко подпорни сводове. Смята, се че разпадането на конструкцията е била причинена от резонансови колебания при силен вятър.[9]

Странични подпори към сводовете

На снимката са показани страничните железни укрепвания за подкрепа между подпорите на сводовете; не е известно, кога са инсталирани тези външни подпори. Тази технология може да е била известна при първоначалното изграждане, но необходимостта от нея може да бъде призната след срутването през 1284 година или дори по-късно. През 1960-те години неестетичните връзки са свалени поради съмнение в тяхната необходимост. Следствие на това, се засилват вибрациите, създадени от вятъра, и хорове частично се отдалечават от трансепта. Впоследствие връзките са инсталирани отново, но този път те са изработени от стомана. Тъй като стоманата е по-малко гъвкави, отколкото на желязо, структура се оказа по-твърда и става възможно възникването на допълнителни пукнатини.[10]

Както показано етажния план, оригиналният дизайн включва неф, който никога не е построен. По този начин, липсата на опора от страна на централния неф допринася за структурната слабост на катедралата.

С течение на времето се появяват и други проблеми, които изискват по-радикални мерки. Северният трансепт сега има четири големи дървени и стоманени странични подпори на различни височини, установени през 1990-те, за да се запази трансепта от свличане (виж снимката). 

Тези временни мерки са в сила до трайното решение. Провеждат се различни изследвания, за да определи с по-голяма увереност, какво може да се направи, за да се запази конструкцията на величествената сграда. Колумбийският университет извършва проучване с използване на триизмерни модели с помощта на лазерно сканиране на сграда, за да се идентифицират слабите места в конструкцията.[11]

  • изглед от идток
    изглед от идток
  • Сводът на централния неф
    Сводът на централния неф
  • Астрономическият часовник на катедралата
    Астрономическият часовник на катедралата
  • Южен портал
    Южен портал
  • Изглед от югоизток
    Изглед от югоизток
  • Витражи
    Витражи

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ често цитираната по-рано дата 1247 година е основана на грешка, направено от ранните историци на Бове.
  2. ↑ Murray 1980:547.
  3. ↑ William of Grès (Guillaume de Grès, Guillaume de Grez) – първи епископ, погребан в осевата капела „Lady Chapel“, през 1267 г.
  4. ↑ Murray, Stephen: The Choir of the Church of St.-Pierre, Cathedral of Beauvais: A Study of Готически Architectural Planning and Constructional Chronology in Its Historical Context in The Art Bulletin 62.4 (December 1980), pp. 533 – 551
  5. ↑ Dictionary of French Architecture from 11th to 16th Century (1856) by Eugène Viollet-le-Duc (1814 – 1879).
  6. ↑ «ushers in the age of smaller structures associated with demographic decline, the Hundred Years War, and of the thirteenth century.
  7. ↑ Кругосвет-Готическа архитектура
  8. ↑ Журнальный зал | Вопросы литературы, 2007 N1 | И.
  9. ↑ Découvrir la Cathedrale Saint-Pierre de Beauvais, Philippe Bonnet-Laborderie, 2000
  10. ↑ Beauvais Cathedral, Architecture of Transcendence, Princeton University Press, 1989
  11. ↑ The Beauvais Cathedral Project
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Свети_Петър_(Бове)&oldid=12094802“.