Свети Илия (Лесковдол)
| „Свети пророк Илия“ | |
 Църквата през 2014 г. | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Лесковдол |
| Вероизповедание | Българска православна църква |
| Епархия | Софийска |
| Изграждане | 1930 г. |
| Статут | недействащ храм |
„Свети пророк Илия“ е православна църква, намираща се в село Лесковдол, България.
История
[редактиране | редактиране на кода]Построена е през 1930 година близо до махалата Селище, като цялостното ѝ довършване става през 1933 година, когато е и осветена от епископ Антим Траянополски.[1] При изграждането на църквата в нея е вграден същестуващият допреди това на мястото параклис.[2] През месец март 1933 година църковното настоятелство на Лесковдол сключва договор с иконописеца Карл Йорданов за изографисването на 12 апостолски икони, както и по една на свети Илия, свети Стефан, Тайната вечеря и Възнесение Господне, предназначени за нуждите на новата църква.[3]
Майсторът-строител на храма е Кръскьо Минов, родом от Лесковдол, а ктиторите са Мито Паунов, Митър Антов, Кола Райчинов и Горян Илиев. Самата църква е с дължина 9,5 метра, широка е 6 метра, а на височина достига 4,5 метра. Има два странични купола. Направена е от камък, а впоследствие измазана с вар и пясък. Отвътре и отвън няма надписи, не е изографисвана и няма притвор. Иконостасът и владишкият трон са направени от чамови дъски, боядисани в тъмновинен цвят. Църквата е разполагала и с антиминс.[4] На фасадата, вляво от входната врата, е поставена паметна плоча с имената на загиналите във войните между 1912 и 1918 година мъже от селото.
Към началото на XXI век инвентарът е почти изцяло липсващ, включително част от иконите, а самата църква стои заключена, с изключение на големите празници. През 2013 година е извършен основен ремонт и реставрация на фасадата.
Магерница
[редактиране | редактиране на кода]През 1937 година, в близост до храма и със средства на жителите и на самата църква е изградена магерница, която с позволението на църковното настоятелство е отдадена за ползване като начално училище.[5][6][7] Именно за нуждите на учебното заведение в началото на 40-те години с безвъзмездна помощ от Фонда за кооперативен строеж на народни училища към сградата бива построена нова пристройка.[8] След закриването на училището през 1967 година за собствеността на магерницата се води спор между Българската патриаршия и Община Своге, който бил разрешен чрез арбитражно дело през 1968 година, когато цялата постройка и земите ѝ са по равно разпределени между Общината и църковното настоятелство на Лесковдол.[9] В наши дни от магерницата се ползва единствено долният етаж, който се отваря при изнасяне на курбана за Илинден - празник на селската църква.
-
Магерницата и църквата преди -
Църквата „Св. пророк Илия“, 2008 г. -
Оригиналната фасада преди реставрацията, 2011 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Данни от въпросник-архив на Софийската митрополия от 1951 г., събиращ сведения за всички църкви в епархията.
- ↑ Дичева, Виолета. Лесковдол - приливи на незабрава. София, Рекламна агенция „Очи“, 2023. стр.51
- ↑ Централен държавен архив, фонд 1784К, опис 1, архивна единица 365
- ↑ Данни от въпросник-архив на Софийската митрополия от 1951 г., събиращ сведения за всички църкви в епархията.
- ↑ Данни от графа 1 от паспорта на начално училище „Христо Ботев“ (№2876), съхраняван в Националния музей на образованието-Габрово.
- ↑ Централен държавен архив, фонд 165, опис 12, архивна единица 1198, лист 2
- ↑ Държавен архив-София, фонд 544К, опис 1, архивна единица 50, лист 121 Протокол от 1939 година за определяне на учебния район между селата Лесковдол и Редина. Като сграда, приютяваща първото училище в Лесковдол, е спомената именно магерницата.
- ↑ Централен държавен архив, фонд 288К, опис 3, архивна единица 1330, лист 34
- ↑ Централен държавен архив, фонд 165, опис 12, архивна единица 1198, лист 2 и 7
