Свети Илия (Граница)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.
„Свети Илия“ | |
![]() | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | ![]() |
Населено място | Граница |
Вероизповедание | Българска православна църква |
Епархия | Софийска |
Архиерейско наместничество | Кюстендилско |
Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
Архитектурен стил | неовизантийски |
Архитект | Миленко Велев |
Изграждане | 1856 – 1857 г. |
Статут | действащ храм |
„Свети Илия“ е възрожденска българска църква в село Граница, община Кюстендил.
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Църквата се намира в центъра на Граница, в близост до училището и Границката кула.
История
[редактиране | редактиране на кода]Построена е през 1856 – 1857 г. от майстор Миленко Велев, който е строител и на южното крило на Рилския манастир. Изградена е от дялан ломен камък и червени тухли. През първата половина на ХХ век, към църквата е пристроен притвор с камбанария.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Представлява трикорабна, триапсидна псевдобазилика със странични декаративни псевдоконхи. Тя е един от най-красивите в архитектурно отношение възрожденски храмове, не само в Кюстендилска област, но и в Западна България. Отличава се с необичайна архитектура, напомняща Рилския манастир.
Иконостасът е рисуван, олтарните двери и венчилката са резбовани. Върху таблите на златистоохрена основа са изписани вази с рози. Иконостасните икони от царския ред са дело на самоковския зограф Иван Доспевски, и са рисувани през 1862 – 1863 г. Стенописите в църквата са от 1896 г. Над входа към наоса от запад има каменно релефно изображение на двуглав орел.
Камбаната е изработена в 1857 година от Г. Атанасов от Горно Броди.[1]
Църквата празнува на Илинден на 20 юли.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8.
- Страхилова, Десислава – За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното Възраждане, ел.списание LiterNet, 22.03.2007, № 3 (88);
- Страхилова, Десислава – Традиция и новаторство в творчеството на третото поколение потомствени самоковски зографи (в светлината на църковната им живопис за възрожденски църкви в Кюстендилския край, ел.списание LiterNet, 16.04.2007, № 4 (89)
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
църквата „Свети Илия“ – общ изглед
-
църквата „Свети Илия“ – общ изглед
-
Посрещането на Исус в Йерусалим – стенопис
-
Свети Георги и Свети Димитър – стенопис
-
стенопис
-
Тайната вечеря – стенопис
-
олтара
-
църквата – изглед от вътре
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Десислава Страхилова, За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното Възраждане
- Десислава Страхилова, Традиция и новаторство в творчеството на третото поколение потомствени самоковски зографи (в светлината на църковната им живопис за възрожденски църкви в Кюстендилския край)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 280.