Свети Георги (Ресен)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.
| „Свети Георги“ „Свети Ѓорѓи“ | |
 общ изглед | |
 Местоположение в Ресен | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Република Македония |
| Населено място | Ресен |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Преспанско-Пелагонийска |
| Архиерейско наместничество | Ресенско |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Георги“ в Общомедия | |
„Свети Великомъченик Георги“ или „Свети Георгий“ (на македонска литературна норма: „Свети Георгиј“, „Свети Ѓорѓи“) е църква в град Ресен, Преспа, част от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]
В църквата има две мраморни римски надгробни плочи. Едната е вградена в пода с надписа нагоре, а другата е в западната стена отвън. Тази стела е с две полета, в които релефно са представени бюстове на мъж и жена. Плочите са от селото Козяк.[2]
„Свети Георги“ дълго време е единствената ресенска църква. В 1844, 1846 и 1848 година в църквата работят видните зографи Михаил Анагност и синът му Николай Михайлов.[3]
-
„Свети Онисифор, Света Матрона и Свети Порфирий“, 1849 г. -
Икона на „Св. св. Кирил и Методий“, 1868 г. -
Иконостасът на храма
В 1845 година руският славист Виктор Григорович минава през града и в 1848 година описва Ресен в книгата си „Очерк путешествия по Европейской Турции“ така:
| „ | Град Ресна (Ресен), отдалечен на четири часа от езерото, е заселен с българи и има църква, посветена на Свети Георги и гръцко училище. В църквата намерих печатано във Воскополис житие на свети Климент, а на пода и извън нея няколко камъка с гръцки надписи и изображения.[4] | “ |
В 1872 година, след създаването на Българската екзархия, след упорити борби църквата остава в ръцете на гъркоманите и българската община в 1894 година построява втората църква в града – „Св. св. Кирил и Методий“.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 272.
- ↑ Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
- ↑ Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 – 5 юни 2012, с. 355. Архивиран от оригинала на 2014-04-08. Посетен на 8 април 2014 г.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 114.
- ↑ Радев, Симеон. Ранни Спомени. София, Български писател, 1969. с. 263 – 264. Посетен на 14 март 2014 г.
