Свети Георги (Горенци, XIX век)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.
| „Свети Георги“ Αγίου Γεωργίου | |
 | |
 Местоположение в дем Костур | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Горенци |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Костурска |
| Архиерейско наместничество | Горенско |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Изграждане | 1882 година |
| „Свети Георги“ в Общомедия | |
„Свети Георги“, наричана от местното население „Свети Ер“ (на гръцки: Αγίου Γεωργίου),[1] е православна църква в костурското село Горенци (Корисос), Егейска Македония, Гърция. Храмът е част от Костурската епархия.[2]
Изградена е в 1882 година – над полукръглата апсида отвън има надпис „18†82“. В архитектурно отношение църквата е триетажна трикорабна базилика. В нея има забележителен дървен резбован иконостас. Царските икони са от 1884 година и са дело на зографа Атанасиос Панайоту от Костур (διά χειρός Αθανασίου Παναγιώτου εκ Καστορίας…1884).[3]
Около 1899 година българската община в Горенци, която ползва малката едноименна църква „Свети Георги“, прави успешен опит да превземат „Свети Ер“, но след като гъркоманите дават подкуп на властта, инициаторите Гильо и Цилка Костови и баба Бецелка са арестувани и изтезавани.[4] На 11 май 1909 година свещеник Неделко Попстефов от Загоричани отслужва служба на български в църквата. Гъркоманите се опитват да попречат, но са отблъснати. Лев Адамов преподава в Горенци и в 1909/1910 година, като освен него е назначена и Грозда Репацова от Смърдеш.[5]
През пролетта на 1910 гододина Османският парламент решава спора между Патриаршията и Екзархията по въпроса за църковните и училищните имоти и на 10 август голямата и нова църква „Свети Георги“ е предадена на българската община. В нея служи свещеник Лев Адамов. Ключовете от църквата и от българското училище са отнети от новите гръцки власти на 5 юли 1913 година.[6]
В 1996 година гробищната църква и едноименният параклис, който датира от XVIII век, са обявени за защитени паметници.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 15.
- ↑ а б ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/53232/1568 π.ε./22-12-1995 - ΦΕΚ 49/Β/19-1-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 8 януари 2015.
- ↑ Β. Στυλιάδη, Μνημεία της Κορησού 3. Ο Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου (1882), ό.π., έτος 2010/21, Ιούλιος, αρ. φύλ. 235, σ.σ. 6-7
- ↑ Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 5.
- ↑ Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 15.
- ↑ Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 17.
