Вит (светец)

Свети Вит
	Свети Вит
Светец
Роден	ок. 290 г. Сицилия, Римска Империя
Починал	303 г. Лукания, дн. Базиликата, Италия
Почитан в	Християнство
Празник	15 юни, Видовден
Атрибути	котел, петел, лъв
Покровителство	Чехословакия, Сърбия, Долна Саксония, Прага, Мадзара дел Вало, Фаха, Форио, Епилепсия, хорея минор, актьори, танцьори, домашно куче, бури, змийско ухапване
	Свети Вит в Общомедия

Свети Вит (на латински: Sanctus Vitus) е християнски светец, римски мъченик от времето на ранното християнство, чието убийство (303 г.) се приписва на император Диоклециан, по време на неговите гонения на християните.

Патронажът на Свети Вит е много популярен в Европа. Особено почитан е от някои славянски народи, като чехи и сърби, както и от германците. Православната църква чества паметта на свети Вит на 16 май или 15 юни по юлианския календар – Видовден. Католическата църква слави светията на 15 юни.

Спада към Четиринадесетте свети помощници срещу различни беди (призоваван при нервни болести, включително епилепсия, при бяс, при ухапване от змия). Във връзка с това, болестта хорея е известна и като танцът на Свети Вит, въпреки че под това наименование първоначално се е разбирало явлението, известно като танцова ярост/мания по танците/танцуване до смърт (Tanzwut, Epilepsia saltatoria, Dancing mania), чиито корени са недокрай изяснени, но то е свързвано с поверието, че танцуването пред статуята на светеца е здравословно. Обяснявано е и с натравяния с растението бленика, ухапвания от паяци, примеси от мораво рогче в хляба, а също и с увлечения по мистицизма и опити за избавяне от чума. Във всеки случай Свети Вит е призоваван да се бори и с танцовата лудост. Също така светецът се смята и за покровител на танцьорите и актьорите и на различни професии, свързани с производството и потреблението на алкохолни питиета.

Житие

Няма запазени достоверни исторически свидетелства за живота и мъченичеството на свети Вит. Вероятно по-ранни негови житиета са компилирани с тези на други светци или в тях съдбата му е била друга - например обезглавяване, както изглежда от някои илюстрации.

Според църковното предание е син на римски сенатор от Сицилия. Като дете на 7, а според други източници - на 12 години, приема християнството под влиянието на своя наставник Модест и жена му, дойката Кресцентия. Бяга с тях от гнева на баща си, след като той разбира, че е променил религията си и започва да го мъчи редовно заради това. Отиват в областта Лукания, където са подпомагани, според легендата, в прехраната си от орли, а момчето се прочува като чудотворец.

Според преданието, впоследствие свети Вит се отправя към Рим, където се проявява като екзорсист, лекувайки сина (в по-ранен вариант, може би - дъщерята) на Диоклециан. Обаче отказва поклонение на римските богове и е арестуван. Хвърлен е на арената, за да бъде изяден от лъвовете, но те не го закачат. После мъчителите му правят опит да го сварят жив във врящо масло/зехтин. Смъртта му настъпва в резултат на нараняванията му, но той не умира тогава, а известно време по-късно, след като е чудотворно пренесен от ангели обратно в Лукания, заедно със страдалите с него и по сходен начин Модест и Кресцентия, за които също се твърди, и че са умрели с него. Орлите пазят труповете им, докато не са намерени от местната набожна християнка Флоренция, която ги и погребва.

Галерия

Мъченичество на Вит, Модест и Кресчентия, ръкопис от XIV в.
Мъченичество на Св. Вит, 1515 г., едноименна църква във Флайн, Германия.
Катедралата Свети Вит (Пражка катедрала, където се смята, че се намира главата му).
Катедрала Св. Вит в Бларикум, Нидерландия.