Света Петка (Побоже)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.
| „Света Петка“ „Света Петка“ | |
 | |
 Местоположение в Чучер | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Побоже |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Скопска |
| Изграждане | XII век |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Света Петка“ в Общомедия | |
„Света Петка“ (на македонска литературна норма: „Света Петка“) е средновековна православна църква в скопското село Побоже, Северна Македония. Част е от Скопската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]
Първоначално църквата е еднокорабна сграда с петостранна апсида на източната страна, полукръгла засводена, и се предполага, че е издигната във втората половина на XII век. В 1855 година добива трикорабен изглед с дограждането на триделен нартекс, като първоначалната църква става централен кораб.[1]
Над десния прозорец от вътрешната страна е запазен надпис за колективно ктиторство, в който се казва, че изписването на църквата е завършено в 1500 година, но в църквата е запазена и по-стара живопис. На края на нишата, под фреската с лика на свети Никола има фрагменти от уста и нос с изразен графицизъм, характерен за втората половина на XII век. Най-старата живопис е запазена на южната фасада, в три зони, и датира от XIV век. Сигнатурите са слявянски.[1]
Живописта в наоса е изработена в две фази. Първият художник от втората половина на XV век изписал толкова светци, за колкото имал дарения, като на всеки е изписал и кой го е платил. Две – три десетилетия по-късно друг художник довършва живописта в горните зони от стените и свода със средствата на всички селяни, както пише в надписа от 1500 година. На свода на църквата е изписан Исус Христос от Възнесението, Пантократор и една иконографска рядкост – Емануил с крила.[1]
Иконостасът от XVI век е бил с един ред икони и царски двери, които са вградени в иконостаса, изработен около 1880 година.[1]
