Света Параскева (Галатища, 1835)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Параскева.
„Света Параскева“ Ἁγίας Παρασκευῆς | |
Местоположение в Полигирос | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | Гърция |
Населено място | Галатища |
Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
Епархия | Йерисовска, Светогорска и Ардамерска |
Архиерейско наместничество | Ардамери и Галатища |
Изграждане | 1835 г. |
Статут | действащ храм |
„Света Параскева“ (на гръцки: Ἱερός Ναός Ἁγίας Παρασκευῆς Γαλατίστης) е православна църква в паланката Галатища, Халкидики, Гърция, част от Йерисовската, Светогорска и Ардамерска епархия, енория „Успение Богородично“.[1]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е построена в 1835 година. Представлява трикорабна базилика с размери 19 на 11 метра. Има ценни икони от същия период. Владишкият трон почива на антични йонийски капители.[2] Иконата „Света Параскева“ (1836) е дело на Атанасий Галатищки,[3] а иконите „Свети Архангел Михаил“, (1851, „χειρ Γεωργίου“) и „Света Троица“ (1855, „χειρ Γ. Α.“) - на сина му Георгиос Атанасиу.[4] Иконите „Разпятие“ (1849), подписана „διά χειρός Ιωάννου παπα Θαλασσίου“, „Свети Николай“ (1859), подписана „χειρ Ιω π Θ αναγνώστου“ и „Света Параскева“ (1860), подписана „διά χειρός Ιωάννου παπα Θαλασσίου αναγνώστου“ са на Йоанис Папаталасиу.[5]
В 1981 година храмът е обявен за защитен паметник на културата.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Καραμόσχος, Ἀργύριος. ΙΣΤΟΡΙΑ ΚΑΙ ΤΕΧΝΗ ΤΩΝ ΙΕΡΩΝ ΝΑΩΝ ΤΗΣ ΕΝΟΡΙΑΣ ΚΟΙΜΗΣΕΩΣ ΤΗΣ ΘΕΟΤΟΚΟΥ (ΠΑΝΑΓΙΑΣ) ΓΑΛΑΤΙΣΤΗΣ // ΙΕΡΑ ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΣ ΙΕΡΙΣΣΟΥ, ΑΓΙΟΥ ΟΡΟΥΣ ΚΑΙ ΑΡΔΑΜΕΡΙΟΥ. ΙΕΡΟΣ ΝΑΟΣ ΚΟΙΜΗΣΕΩΣ ΤΗΣ ΘΕΟΤΟΚΟΥ ΓΑΛΑΤΙΣΤΗΣ. Посетен на 6 юни 2014. (на гръцки)
- ↑ ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 6 юни 2014.
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 149. (на гръцки) Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 220. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 341. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Β1/Φ35/523/9/7-1-1981 - ΦΕΚ 65/Β/30-1-1981 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 5 ноември 2014.[неработеща препратка]
|