Сейнт Лусия
| Сейнт Лусия Saint Lucia | |
| Девиз: The Land, The People, The Light „Земята, хората, светлината“ | |
| Химн: Sons and Daughters of Saint Lucia | |
.svg) Местоположение на Сейнт Лусия | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 617,013 km² (на 178-о място) |
| Води | 1,6% |
| Климат | тропичен |
| Столица | Кастрийс |
| Най-голям град | Кастрийс |
| Официален език | |
| Религия | 90,3% християнство 5,9% нерелигиозност 1,9% растафари 0,5% други религии 1,5% без отговор |
| Демоним | сейнтлусиец |
| Население (2022) | 184 961 (на 189-о място) |
| Население (2018) | 181 889 |
| Гъстота на нас. | 272 души/km² (на 29-о място) |
| Градско нас. | 18,8% (на 186-о място) |
| Управление | |
| Форма | унитарна парламентарна конституционна монархия |
| Монарх | Чарлз III |
| Генерал-губернатор | Ерол Чарлз |
| Организации | ООН, ОН |
| Законодат. власт | Парламент |
| Горна камара | Сенат |
| Долна камара | Камара на събранието |
| История | |
| Асоциирана държава | 1 март 1967 г. |
| Независимост от Великобритания | 22 февруари 1979 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2022) | 3,008 млрд. щ.д.[1] (на 193-то място) |
| БВП на човек (ППС) | 16 417 щ.д. (на 92-ро място) |
| БВП (ном., 2022) | 1,972 млрд. щ.д. (на 188-о място) |
| БВП на човек (ном.) | 10 763 щ.д. (на 72-ро място) |
| ИЧР (2021) | 0,715 (висок) (на 106-о място) |
| Джини (2016) | 51,2 (висок) |
| Прод. на живота | 76,1 години (на 66-о място) |
| Детска смъртност | 22,3/1000 (на 145-о място) |
| Грамотност | 94,8% (на 90-о място) |
| Валута | Източнокарибски долар (XCD) |
| Други данни | |
| Часова зона | AST (UTC-4) |
| Автомобилно движение | ляво |
| Код по ISO | LC |
| Интернет домейн | .lc |
| Телефонен код | +1 758 |
| ITU префикс | J6A-J6Z |
| Официален сайт | www.govt.lc |
| Сейнт Лусия в Общомедия | |
Сейнт Лусия (на английски: Saint Lucia; на френски: Sainte-Lucie, известен и като Света Лусия) е островна държава в източната част на Карибско море. Разположена е върху едноименен вулканичен остров, част от групата на Малките антилски острови. Столицата е Кастрийс.
Следите от вулканичния произход на острова се забелязват навсякъде. В южната част на острова има верига от 18 вулканични конуса и голям брой кратери. Климатът е тропичен със средни месечни температури 18 – 26 °C и валежи от 1700 до 3500 мм. Островът има изключително красиви плажове, оградени с тропични гори.
Основа на икономиката на страната са селското стопанство, туризмът, риболовът. Света Лусия е вторият най-голям производител на банани в Карибите. Около 94% от населението са потомци на чернокожи и мулати, останалите са с британски и френски произход. Официалният език в страната е английският.[2][3] Въпреки това много от жителите на острова говорят антилски креолски език, базиран на френския.[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Открит е от Христофор Колумб на 3 декември 1502 г., в деня на Света Луция. (Сицилианката умира като мъченица по време на гоненията на християните от римския император Диоклециан).
На Сейнт Лусия жестоката съпротива на местните индианци проваля опитите на англичаните да съдадат свои селища. Едва в средата на XVII век това се отдава на французите.
В миналото страната е била владение на Испания, а след това и на Франция.
В интензивната борба на колониалните сили за владения в Новия свят Сейнт Лусия от 1650 г. става спорна земя между Англия и Франция. Никой друг карибски остров не си е сменял собственика толкова често. Това става цели 14 пъти. Затова и днес макар английският език да е официален, над 90% от населението говори местния креолски език „патуа“. Той е на основата на френския. През 1814 в крайна сметка Сейнт Лусия е дадена на британската корона. През 1838 колонията се присъединява към Съюза на подветрените острови. През 1967 островната република получава статут на свободноуправлявана държава в рамките на Западноиндийските държави, а на 22 февруари 1979 Сейнт Лусия получава независимостта си.
Към 2006 г. е членка на Общността на нациите, ООН и на ОАД.
Население
[редактиране | редактиране на кода]
Населението на Сейнт Лусия през 2000 г. е 156 260 души. Расовият състав е: 82,5% черни, 11,9% мулати, 2,4% индийци, 1% бели и 3,1% други.
Сейнт Лусия е сред десетте страни в света с най-слаба интелигентност на населението. Всички останали държави от Топ 10 са от Африка.
Въпреки красивата природа и приказните плажове престъпността на острова е висока.
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]Страната е разделена на 11 района (quarters).
| Карта | Райони |
|---|---|
|
1. Район Анс ла Райе 2. Район Кастри |
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Джазов фестивал в Кастрийс -
Стадион „Босежур“ -
Изглед към връх „Грос Питон“ -
Връх „Пти Питон“. Изглед от ресторант „Ладера“ -
Заливът Суфрие -
Изглед на Хилтоп от въздуха -
Село Канари. Сент-Люсия -
Плаж -
Залив
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Saint Lucia // International Monetary Fund. Посетен на 21 април 2010.
- ↑ а б About St. Lucia // St. Lucis Tourist Board. Архивиран от оригинала на 2013-06-05. Посетен на 11 ноември 2011. The official language spoken in Saint Lucia is English although many Saint Lucians also speak a French dialect, Creole (Kwéyòl).
- ↑ а б Bureau of Western Hemisphere Affairs (U.S. Department of State). Background Note: Saint Lucia // United States Department of State, 12 август 2011. Посетен на 11 ноември 2011. Languages: English (official); a French patois is common throughout the country.
