Въведение Богородично (Шлегово)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Въведение Богородично.
| „Света Богородица“ „Света Богородица“ | |
 Входът | |
 Местоположение в Кратово | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Шлегово |
| Посветен на | Богородица |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Кумановско-Осоговска |
| Архиерейско наместничество | Кратовско |
| Изграждане | 1861 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Света Богородица“ в Общомедия | |
„Въведение Богородично“ или „Света Богородица“ (на македонска литературна норма: „Света Богородица“) е възрожденска православна църква в село Шлегово, община Кратово, Северна Македония. Църквата е част от Кривопаланското архиерейско наместничество на Кумановско-Осоговската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
Църквата е построена в 1861 година. Изградена е от бели камъни. Няколко години по-късно е изградена отделна, красива камбанария. Камбаната е дело на майстор от Сярско.[1]
В църквата има икона на Света Троица от Исай Макриев с надпис „Из рȢка Исаѩ Макарiѡв Дебрали ѿ село Галичникъ 1874“.[2] Икона на Въведение Богородично от църквата е дело на Кузман Макариев и носи надпис: „Прилажисѧ сiѧ Божественаѧ икона ѿ г-на Паѵлета и Мишка и Андона, задȢшевно им спасенiе, 1873 септемврiа 20, Галичникъ изъ рȢки Кузманъ Макарiов“.[3]
Няколко икони са дело на майстор Димитър от Рила. Това са иконите на Свети Меркурий и Света Екатерина, на Архангел Гавриил, на Архангелски събор (от 1874), Въведение Богородично, Света Богородица, Иисус Христос, Свети Йоан Кръстител, Свети Никола, Архангел Михаил (врата) и Света Троица. На иконата на Йоан Кръстител има надпис: „РȢка грѣшта Димитрїѧ ѿ село Рыла в лето 1821“. Тази на Иисус Христос е датирана „в лѣто αωκα“. По-старите от 1861 дати на иконите говорят, че в тази година църквата е била обновена, или чеса донесени от друго място.[4]
В храма има запазени икони от поне два по-стари иконостаса – от XVI век са „Света Неделя“, „Свети Никола“, „Свети Архангел Михаил“, „Света Богородица с Христос“, „Свети Никола“, „Дейсис“, от XVII век са „Света Петка“, „Дейсис“ и „Свети Никола с житийни сцени“.[5]
Част от иконите са на Димитър Папрадишки от 1927 година.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Големиот клуч на среќата // Вест. Година: 5 Број: 1429, 4. 2. 2005. Архивиран от оригинала на 2015-05-18. Посетен на 3 май 2015.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 217.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 218.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 541.
- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 201.
- ↑ Николовски, Дарко. Фото архива на Антоние Николовски за Македонските зографи од крајот на XIX и почетокот на XX век: (Андонов, Зографски и Ванѓеловиќ). Скопје, Едиција Културно наследство, Министерство за култура на Р. С. Македонија, 2020. с. 102. (на македонска литературна норма)
