Света Анастасия Узорешителница (манастир)
| „Света Анастасия Узорешителница“ Αγίας Αναστασίας της Φαρμακολύτριας | |
 Общ изглед от манастира | |
 Местоположение в Полигирос | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Галатища |
| Религия | православие |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | ставропигиален |
| Изграждане | 1522 година |
| Статут | действащ |
| Сайт | www.moniagiasanastasias.gr |
| „Света Анастасия Узорешителница“ в Общомедия | |
„Света Анастасия Узорешителница“ или Фармаколитрия (на гръцки: Μονή Αγίας Αναστασίας της Φαρμακολύτριας) е ставропигиален манастир на Вселенската патриаршия в Егейска Македония, Гърция, част от дем Полигирос в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година в манастира има 45 жители.[1]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът се намира в южното подножие на планината Омвриано, разклонение на Хортач, близо до село Василика, Солунско. Това е ставропигиален манастри и е построен в чест на Света Анастасия Узорешителница, мъченичеца, пострадала в 304 година по време на гоненията на император Диоклециан.[1][2]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Според традицията манастирът е основан в 888 година от императрица Теофания, жена на император Лъв VI Философ (866 - 912). Императрицата дарила на манастира честно дърво и зестрата си и оттук и името на съседното селище Василика (тоест Царско). Данни за съществуването на манастира в средновековието обаче няма.[1]
В житието на Теона Солунски от XVIII век, се казва, че монахът, по-късно солунски митрополит, обявен за светец, пристига тук в 1522 година, намира между Василика и Галатища разрушен параклис и построява манастир, в който се заселва заедно със 150 последователи дошли с него от Света гора. Манастирът процъфтява и натрупава огромни недвижими имоти и много зависимости из целия Балкански полуостров и Русия. През втората половина на XVI век достига своя най-голям просперитет и има около 300 монаси. В 1789 година обаче манастирът е унищожен. В 1821 година по време на Гръцкото въстание манастирът изплаща частни търговски кораби да участват в битката в Коронийския залив. Той е унищожен отново заедно с другите села в района по време на потушаването на Халкидическото въстание на 12 юни 1821 година. Възстановен е в 1832 година, но по време на Гръцко въстание в Македония в 1854 година отново е унищожен. В 1898 година в манастира пристига като патриаршески екзарх Прокопий Амфиполски с цел възстановяване на единството и мира в монашеското братство.[1]
Патронните празници на манастира са на 22 декември и 15 август.[2]
В 1995 година храмът е обявен за защитен паметник на културата.[3]
В манастира са погребани мощите на Яков Костурски,[4][5] които след това са преместени.[6]
| Игумени | |||
|---|---|---|---|
| Име | Име | Управление | Бележка |
| Апостол Димелис | Απόστολος Διμέλης | 1960 - октомври 1985 | презвитер, от 21 ноември 1973 г. евменийски епископ, от 15 ноември 1977 г. илиуполски и тирски митрополит, по-късно родоски м. |
| Апостол Вулгарис | Απόστολος Βούλγαρης | 3 ноември 1985 | милетски епископ, от 15 януари 1990 г. милетски митрополит |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Μονή Αγίας Αναστασίας Φαρμακολύτριας // Halkidiki Travelguide. Архивиран от оригинала на 2022-05-18. Посетен на 17 ноември 2020 г.
- ↑ а б Τσιάπαλη, Μαρίζα, Νικόλαος Μερτζιμέκης. Μονή Αγίας Αναστασίας Φαρμακολύτριας // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 17 май 2014 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Β1/Φ35/528/14/7-1-1981 - ΦΕΚ 65/Β/30-1-1981 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2014-11-05. Посетен на 5 ноември 2014.
- ↑ Св. преподобномъченик Яков Костурски и двамата му ученици дякон Яков и монах Дионисий // Православието. Посетен на 13 август 2020 г.
- ↑ Άγιοι Ιάκωβος ο νέος Οσιομάρτυρας από την Καστοριά και οι δύο μαθητές του Ιάκωβος ο Διάκονος και Διονύσιος ο Μοναχός // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 13 август 2020 г.
- ↑ Γλαβίνας, Απόστολος. Αρχιερείς της Επισκοπής Αρδαμερίου. „Μακεδονικά“, XX, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1980. σ. 20. Посетен на 10 септември 2014.
| ||||||||||||||||||||||||||
