Свеженска река

Свеженска река
	Свеженска река
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България ; Област Пловдив ; Община Брезово ; Община Карлово
Дължина	26 km
Водосб. басейн	121 km²
Начало
Място	ЮИ от връх Чатал дърво,; Сърнена Средна гора
Координати	42°30′28.08″ с. ш. 25°03′59.04″ и. д. / 42.5078° с. ш. 25.0664° и. д.
Надм. височина	1059 m
Устие
Място	ляв приток на Бяла река → Стряма → Марица → Бяло (Егейско море)
Координати	42°31′30″ с. ш. 24°52′59.88″ и. д. / 42.525° с. ш. 24.8833° и. д.
Надм. височина	295 m

Свеженска река е река в Южна България – Област Пловдив, общини Брезово и Карлово, ляв приток на Бяла река от басейна на Стряма. Дължината ѝ е 26 km.

Свеженска река извира на 1059 m н.в., на 800 m югоизточно от връх Чатал дърво (1105 m) в Сърнена Средна гора на Средна гора. До село Свежен протича на югозапад, запад и северозапад, като в района на селото долината ѝ слабо се разширява. След селото долината ѝ отнова се стеснява и пресича в дълбока долина, най-напред на север, а след това на югозапад Сърнена Средна гора и достига до язовир „Домлян". След язовира в старото корито на реката вода протича единствено при много високи води в язовира, тъй като е отклонена за напояване в Карловското поле. Влива се отляво в Бяла река (ляв приток на Стряма) на 295 m н.в., на 600 m североизточно от село Пролом.

Площта на водосборния басейн на реката е 121 km², което представлява 50,6% от водосборния басейн на река Бяла река.

Основни притоци: Чифлишко дере (десен приток) и Мраченишка река (ляв приток).

Реката е с дъждовно-свежно подхранване, като максимумът е през март-юни, а минимумът – юли-октомври.

По течението на реката са разположени две села села:

Община Брезово – Свежен;
Община Карлово – Домлян.

Северно от село Домлян на реката е изграден големият язовир „Домлян", водите на който се използват за напояване в югоизточната част на Карловското поле.

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-35-51. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-50. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 428.