Саролта Щайнбергер
| Саролта Щайнбергер Sarolta Steinberger | |
 | |
| Родена |
12 септември 1875 г.
|
|---|---|
| Починала | 25 ноември 1966 г.
|
| Погребана | Будапеща, Унгария |
| Учила в | Будапещенски университет |
| Саролта Щайнбергер в Общомедия | |
Саролта Щайнбергер (на унгарски: Steinberger Sarolta) е първата жена-лекарка, завършили медицина в Унгария.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е в Тисауйлак, Австро-Унгария, днес Вилок в Украйна през 1875 г. в богато семейство. Първоначално ходи на училище като частна ученичка, а след това ходи в училище в Коложвар (днес Клуж Напока, Румъния).[2]
През декември 1895 г. новоназначения австро-унгарски министър на образованието и религията Дюла Власич прокарва закон според който на жените е позволено, да учат медицина в университета „Йьотвьош Лоранд“ в Будапеща и Щайнбергер се записва в него.[2] През 1900 г. „Sunday News“ обявява, че Щайнбергер се е квалифицирала като лекар. Тя е първата жена, която получава тази квалификация в Унгария.[1] Вилма Хугонай, която е унгарска графиня завършва медицина в Цюрих през 1879 г., но ѝ е разрешено да работи като лекар едва през 1897 г.[3]
След като се квалифицира като лекар започва да учи гинекология извън Унгария за две години. След завръщането си се присъединява към Феминистката гилдия. Щайнберг изнася лекции[1] и през 1902 г. написва серия от статии she wrote Историята на лекарите.
Работи в основаната през 1888 г. от Уилям Тауфер клиника Тауфер.[1] През 1913 г. закона се променя така че работата на жените-лекарки повече не трябва да бъде надзиравана от мъж-лекар.[3]
През 1928 г. тя е назначен за директор на Националния социално-осигурителен институт.[1]
Втора световна война
[редактиране | редактиране на кода]Щейнбергер може да е напуснала Унгария през 1938 г. след като нацистите анексират страната. За емиграцията ѝ в САЩ спомага водещата суфражистка Кери Чапман Кет. Носителката на световна награда за мир Росика Швимер се обръща към Кет с молба да подпише писмо в подкрепа на Евгения Мелер и Саролта, за да емигрират в САЩ. Кет отказва да подпише писмото, отбелязвайки, че е възрастна и писмото ще остане след смъртта ѝ.[4]
Щайнбергер остава директор на Националния социално-осигурителен институт до 1944 г., когато законите забраняват на евреите да работят.[1]
Умира на 24 ноември 1966 г. в Будапеща.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Steinberger Sarolta (1875 – 1966) is a doctor, a feminist, Mamika, 30 май 2015, Nokert.hu, Посетен на 21 април 2017
- ↑ а б Women can also study at Hungarian universities Архив на оригинала от 2017-04-22 в Wayback Machine., 19 декември 2011, Hirek.sk, Посетен на 21 април 2017
- ↑ а б Jennifer S. Uglow, Maggy Hendry, The Northeastern Dictionary of Women's Biography, UPNE, 1999, p. 268
- ↑ Biographical Dictionary of Women's Movements and Feminisms in Central, Eastern, and South Eastern Europe: 19th and 20th Centuries. Central European University Press, 2006. ISBN 978-963-7326-39-4. с. 334.
- ↑ Magyar életrajzi lexikon 1000-1990 // Посетен на 18 август 2011.