Санкта Санкторум

„Санкта Санкторум“
Chiesa di San Lorenzo in Palatio ad Sancta Sanctorum
	„Санкта Санкторум“ Chiesa di San Lorenzo in Palatio ad Sancta Sanctorum
	Местоположение в Рим
Вид на храма	католическа църква
Страна	Италия
Населено място	Рим
Религия	католицизъм
Вероизповедание	римокатолицизъм
Епархия	Римска
Изграждане	VІІІ – ХVІ век
	„Санкта Санкторум“ в Общомедия

Санкта Санкторум (на италиански: Chiesa di San Lorenzo in Palatio ad Sancta Sanctorum – „светая светих“) е католическа църква в Рим, в която се намират едноименната лична папска капела и Скала Санкта. Разположена е в непосредствена блозост до катедралната папска архибазилика „Сан Джовани ин Латерано“, на пл. „Сан Джовани ин Латерано“ № 14. В продължение на столетия църквата с капелата служи като домашна църква на римските папи, чията резиденция до XIV век се намира в Латеранския дворец. Капелата, посветена първоначално на Свети Лаврентий, и Светата стълба, са сред малкото неразрушени части от стария Латерански дворец, който след два тежки пожара е разрушен през 1586 г. по нареждане на папа Сикст V, за да се построи на негово място по-малка по размер сграда. През 1586 – 1589 г. архитектът Доменико Фонтана построява новия Латерански дворец, както и изгражда нова сграда около капелата, в която се вгражда и Скала Санкта.

История

Няма точни сведения за това кога е била създадена църквата „Санкта Санкторум“. Въпреки че първоначално домашната църква на папите е била посветена на Свети Лаврентий (ок. 225 – 258) – римски мъченик, през ІХ век започва да се нарича „Санкта Санкторум“ по надписа върху реликвария в капелата, в който още от времето на папа Лъв III (795 – 816) се съхраняват велики християнски реликви.

Первото споменаване на църквата „Санкта Санкторум“ е в „Liber Pontificalis“, в биографията на папа Стефан III (752 – 757). Впоследствие капелата е реставрирана по време на папа Хонорий III (1216 – 1227) и окончателно преустроена и декорирана по време на понтификата на папа Николай III през 1278 т.

През 1308 г. и 1361 г. Латеранският дворец е сериозно повреден и частично разрушен от големи пожари, и независимо от последвалото възстановяване никога вече не успява да върне предишното си величие. След завръщането на папския двор в Рим през 1378 г. първоначално резиденция на папата става базиликата Санта Мария ин Трастевере, а впоследствие – Санта Мария Маджоре. След построяването на Апостолическия ватикански дворец Латеранският дворец става второстепенна резиденция.

През 1586 г. папа Сикст V, заповядва за се разруши това, което е останало от древния Латерански дворец и да се построи на негово място по малка по размер сграда. Новата (лятна) резиденция е построена през 1586 – 1589 г. от архитекта Доменико Фонтана. Архитектурното решение на двореца е сходно с това на Палацо Фарнезе.

От стария Латерански дворец са запазени само три части – Скала Санкта, капелата „Санкта Санкторум“ и Триклиниум Леонинум (част от залата за приеми на папа Лъв III, украсена с мозайки). Доменико Фонтана изгражда около капелата нова църковна сграда, в която е вградена и Светата стълба от 28 мраморни стъпала, по които е стъпвал Исус Христос при отвеждането му в двореца на Пилат Понтийски.

Интериор

От централния кораб на църквата на втория етаж се влиза в капелата „Санкта Санкторум“, която е от малкото нерезрушени части от стария Латерански дворец. При папа Лъв III в олтара е поставен реликварий от кипарисово дърво, в който се съхраняват някои от християнските свети реликви. На архитрава, поддържан от четири порфирни колони, се чете латинският надпис: „Няма място на света, по-свято от това“.

За украсата и реставрацията на капелата полагат грижи няколко папи – Лъв III, Инокентий III, Хонорий III, и Николай III). Капелата е изписана с фрески от художници от Школата на Пиетро Кавалини, в нея работи и Джовани Чимабуе.

В капелата се намира и древна и особено почитана икона на Спасителя – т. нар. Acheiropoeton, т.е. неръкотворен образ – икона от VI—VII век., изобразяваща Исус Христос, която по време на чума разнасяли из града.

Вижте също

Литература

Mariano Armellini, Le chiese di Roma dal secolo IV al XIX, Roma 1891, с. 109 – 112.
Christian Hülsen, Le chiese di Roma nel Medio Evo, Firenze 1927, с. 291.
Claudio Rendina, Le Chiese di Roma, Newton & Compton Editori, Milano 2000, с. 179.
Bruno Galland, Jean Vezin. Les authentiques de reliques du Sancta Sanctorum Bibl. Apostolica Vaticana, 2004, 170 с.

Външни препратки