Направо към съдържанието

Санджуго Наоки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Соичи Уемура
ПсевдонимСанджуго Наоки
Роден12 февруари 1891 г.
Починал24 февруари 1934 г. (43 г.)
Токио, Япония
Професияписател, сценарист, литературен критик
Националност Япония
Активен период1927 – 1934
Жанрдрама, исторически роман, биография
Подпис
Уебсайт
Соичи Уемура в Общомедия

Соичи Уемура (на японски: 植村 宗一 Uemura Sōichi) е японски литературен критик, сценарист и писател на произведения в жанра исторически роман, драма и биография. Пише в края на периода Тайшо и началото на Шова в Япония под псевдонима Санджуго Наоки (на японски: 直木 三十五 Naoki Sanjūgo).

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Соичи Уемура е роден на 12 февруари 1891 г. в Осака, Япония, в семейството на търговец на антики. След завършване на средното си образование работи временно в аптека и като заместващ учител в начално училище в префектура Нара. По настояване на баща си, посещава подготвителното училище на Университета Васеда, за да изучава английска литература, но е принуден да напусне училище поради неспособност да плаща обучението си.

През 1920 г. си сътрудничи с Тон Сатоми, Масао Куме и Исаму Йошии в литературното списание „人間, Ningen“ (Човекът). Завръща се в Осака малко след Голямото земетресение в Канто през 1923 г. Отначало се опитна да работи в козметична компания, но скоро е привлечен обратно в литературния свят.

По покана на писателя Мацутаро Кавагучи започва работа в Осака като редактор на развлекателното списание „苦楽, Kuraku“ (Радост и болка). Едновременно започва сам да пише художествена литература и да публикува. Интересува се от новите тенденции към киното и експериментира с писането на сценарии за филми.

През 1927 г. се премества обратно в Токио, където започва работа в литературното списание „Bungei Shunjū“ (Литературен свят) и пише литературна критика, в много случаи скандална за съвременниците му.

През 1929 г. става популярен с историческия си роман за историческия герой Токугава Мицукуни „黄門廻国記, Kōmon kaikoku-ki“ сериализиран в седмично списание. По него в периода 1969 – 2011 г. е филмиран най-дългогодишния джидайгеки японски сериал „Мито Комон“ с участието на актьора Рюносуке Цукигата.

През 1931 г. е издаден историческият му роман „南国太平記 誠文堂, Nangoku taiheiki seibun-dō“ посветен на неуспешния бунт „Сацума“ през 1877 г. – бунт на недоволни самураи срещу военните реформи и премахването на самурайския статут, девет години след началото на ерата Мейджи. Успехът на романите му го утвърждава като писател на популярна художествена литература.

Освен исторически романи и социални драми пише и биографии на прославени самураи като Кусуноки Масашиге и Ашикая Такауджи.

По мотиви на неговите произведения са екранизирани около 50 филма.

Соичи Уемура умира от туберкулозен менингит на 24 февруари 1934 г. в Токио. Погребан е в храма „Чошоджи“, префектура Канагава.

През 1935 г., по предложение на писателя Кан Кикучи, е учредена на негово име литературна награда, която се присъжда на млади автори на популярна литература. Заедно с наградата „Акутагава“, тя е една от най-престижни японски литературни награди.

В Осака за него е създадена Мемориална зала.

частична библиография
  • 黄門廻国記, Kōmon kaikoku-ki (1929)
  • 南国太平記 誠文堂, Nangoku taiheiki seibun-dō (1931)
  • 1926 Tenichibo to Iganosuke
  • 1927 Issun-boshi
  • 1930 Machi no senkôtei
  • 1930 Hakko Ryukitai
  • 1930 Hakko ryukitai kokuhen
  • 1932 Manmo kenkoku no reimei
  • 1937 Nangoku taiheiki: zenpen
  • 1955 Odoriko gyôjôki
  • 1979 Kaze no hayato – ТВ сериал
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sanjugo Naoki в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​