Салман Рушди
Салман Рушди | |
Салман Рушди през 2011 г. | |
Роден | 19 юни 1947 г. |
---|---|
Професия | писател, есеист |
Националност | британец |
Жанр | роман, разказ, есе |
Направление | магически реализъм, постколониализъм |
Известни творби | „Среднощни деца“ (1981) „Сатанински строфи“ (1988) |
Награди | Букър (1981) |
Повлиял на
| |
Съпруга | Клариса Люард (1976 – 1987) Мериън Уигинс (1988 – 1993) Елизабет Уест (1997 – 2004) Падма Лакшми (2004 – 2007) |
Уебсайт | salmanrushdie.com |
Салман Рушди в Общомедия |
Ахмед Салман Рушди (на урду: أحمد سلمان رشدی; на хинди: अह्मड सलमान रश्डी) е британски писател от индийски произход.
Стилът му, смесващ митология и фантазия с реалния живот, понякога е определян като магически реализъм. През 1988 г. романът му „Сатанински строфи“ предизвиква силни противоречия в ислямския свят. Книгата е забранена в много страни, иранският аятолах Рухола Хомейни го обявява за вероотстъпник и за убийството му е определена награда от 3 милиона долара (от 23 юни 2007 г. наградата за главата му е 11,4 милиона долара[1]).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]На 12 август 2022 г. преди литературна среща в щата Ню Йорк, Чатокуа срещу писателя е извършено покушение. Нападателят е задържан, а Рушди е настанен в болница с опасност за живота.[2] Обвинен в опита за убийство е 24 годишният Хади Матар.[3]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Романи
[редактиране | редактиране на кода]- Grimus (Гримус) (1975)
- Midnight's Children (1981) Родените в полунощ. Превод от английски Надежда Розова. София: Колибри, 2023
- Shame (1983)
Срам. Превод от английски Мария Донева. София: Колибри, 2008 - The Satanic Verses (1988)
Сатанински строфи. Превод от английски Асен Георгиев. Габрово: Гуторанов и син, 1999, 576 с. - Haroun and the Sea of Stories (1990)
Харун и морето от приказки. София: Хемус, 1992, 192 с. - Магьосникът от Оз (1992)
- The Moor's Last Sigh (1995)
Последният дъх на Мавъра. Превод от английски Надежда Розова. София: Колибри, 2014, 456 с. - The Ground Beneath Her Feet (1999)
Земята под нейните нозе. Превод от английски Мария Донева. София: Колибри, 2011, 550 с.[4] - Fury (2001)
- Shalimar the Clown (2005)
Шалимар клоунът. София: ИнфоДар, 2010, 604 с. - The Enchantress of Florence (2008)
Чародейката от Флоренция. София: ИнфоДар, 2010, 412 с. - Two Years Eight Months and Twenty-Eight Nights (2015)
Две години, осем месеца и двайсет и осем нощи. Превод от английски Надежда Розова. София: Колибри, 2015, 336 с. - Victory City (Градът на победата) (2023)[5]
Сборници с разкази
[редактиране | редактиране на кода]- Homeless by Choice (Бездомен по избор) (1992)
- East, West (Изток, запад) (1994)
Есеистика
[редактиране | редактиране на кода]- The Jaguar Smile: A Nicaraguan Journey (Усмивката на ягуара: Пътешествие в Никарагуа) (1987)
- Imaginary Homelands: Essays and Criticism, 1981 – 1991 (Въображаеми отечества: есета и критика, 1981 – 1991) (1992)
- Step Across This Line: Collected Nonfiction 1992 – 2002 (2002)
- Joseph Anton: A Memoir (2012)
Документални филми
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „И Пакистан даде награда за Салман Рушди“, News.bg, 24.06.2007 г.
- ↑ Димитрова, Тоня. Противоречиви реакции след атаката срещу Салман Рушди // БНР, 13.08.2022. Посетен на 15.08.2022.
- ↑ Рушди вече може да говори. Задържаният, обвинен в опит за убийство, пледира невинен // Свободна Европа, 14.08.2022. Посетен на 16.08.2022.
- ↑ Из „Земята под нейните нозе“, Литературен клуб, 1 септември 2011 г.
- ↑ Половин година след покушението срещу него Салман Рушди издава нов роман - "Градът на победата" // БТА. 2023-02-06.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт ((en))
- Произведения на Салман Рушди в Моята библиотека
- Салман Рушди в Internet Movie Database ((en))
- Интервюта
- „Терорът е сексапилен“ – интервю на Ерих Фолат със Салман Рушди за списание „Шпигел“ (в превод на български), Media Times Review, септември 2006
- „Не вярвам в свещената война“ – интервю на Мари Колман и Мишел Газие със Салман Рушди за списание „Телерама“ (в превод на български), Литературен вестник, год. 11, бр. 38, 14 ноември 2001
- „Салман Рушди за новата си книга, политиката и мултикултурализма“ – интервю със Салман Рушди за вестник „Метро“ (в превод на български) Архив на оригинала от 2011-01-13 в Wayback Machine., Литературен вестник, год. 19, бр. 21, 10 юни 2009, стр. 3
- „Салман Рушди: Харесвам черната комедия, особено в мрачни времена“ – интервю на Арифа Акбар със Салман Рушди за вестник „Гардиън“ (в превод на български) Архив на оригинала от 2019-01-13 в Wayback Machine., Литературен вестник, год. 27, бр. 33, 10 октомври 2018, стр. 12
- За него
- Йордан Костурков, „Между литературата и смъртта“, в. „Дума“, 16 юни 2012 г.
- Камелия Константинова, „Скандалната книга на Рушди – осъдена от Румънската патриаршия“ Архив на оригинала от 2013-09-03 в Wayback Machine., pravoslavie.bg, 22/12/2007
|