Направо към съдържанието

Сала Симука

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сала Симука
Сала Симука, 2014 г.
Сала Симука, 2014 г.
Родена16 юни 1981 г. (43 г.)
Професияписател, преводач, журналист
Националност Финландия
Активен период2002 -
Жанртрилър, любовен роман, научна фантастика
Направлениеромани за юноши
СъпругКаро Хамелайнен (?-2014)
Сала Симука в Общомедия

Сала Симука (на фински: Salla Simukka) е финландска преводачка, литературна критичка и писателка на произведения в жанра трилър, научна фантастика и юношески любовен роман.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сала Симука е родена на 16 юни 1981 г. в Тампере, Финландия. Завършва скандинавска филология с втора специалност по фински език, сравнителна литература и творческо писане в университет в Турку.

Пише от 10-12 годишна възраст. Дебютната ѝ книга „Kun enkelit katsovat muualle“ (Когато ангели търсят другаде), написана за участие в конкурс на издателство „WSOY“, е публикувана през 2002 г. Тя представя любовните трепети на две тийнейджърки, чиято история продължава в романа „Minuuttivalssi“ (Миналият глас) от 2004 г.

През 2012 г. са издадени книгите ѝ „Jäljellä“ и „Toisaalla“, които са антиутопия за един свят, където главната героиня се събужда и се озовава сама в света. Поредицата е удостоена с най-старата финландска литературна награда за юношеска литература „Topelius“.

През 2013 г. прави пробив на международния литературен пазар с трилогията си трилъри „Сжежанка“. Седемнадесетгодишната Лумики Андерсон живее сама в апартамент, далеч от родителите си, учи в престижно училище за сценични изкуства и е отдадена на обучението си. Но един ден, през сковаващата арктическа зима, влиза в тъмната стаичка на училищната фотолаборатория и намира купчина евра оцапани с нечия кръв. Това променя нейния спокоен живот, а и ще трябва да разследва откритието си сред престъпните среди и търговията с наркотици, за да спасява приятелите и самата себе си.

Писателката е носителка на наградата за литература на Тампере през 2008 и 2012 г. През 2013 г. е удостоена с наградата на Финландия за цялостно творчество, а през 2017 г. получава наградата „Карина Хелакиса“.

Пише литературна критика във вестниците „Helsingin Sanomat“ и „Hämeen Sanomat“, и за списание „Suomen Kuvalehti“. В периода 2009-2013 г. е редактор в юношеското литературно списание „LUKU fiilis“.

Сала Симука живее в Тампере.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Viimeiset (2005)
  • Luokkakuva (2009) – с Каро Хамелайнен

Серия „Чери и Сузана“ (Kirsikka ja Susanna)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kun enkelit katsovat muualle (2002)
  2. Minuuttivalssi (2004)

Серия „Тапио и Моона“ (Tapio ja Moona)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kipinä (2006)
  2. Virhemarginaali (2007)
  3. Takatalvi (2008)
  4. Meno-paluu (2009)
  5. Ylivalotus (2011)

Серия „Без следа и другаде“ (Jäljellä & Toisaalla)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jäljellä (2012)
  2. Toisaalla (2012)

Серия „Снежанка“ (Lumikki)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Punainen kuin veri (2013)
    Червена като кръв, изд.: „Егмонт България“, София (2016), прев. Ирина Денева-Слав, ISBN 978-954-27-1377-7
  2. Valkea kuin lumi (2014)
    Бяла като сняг, изд.: „Егмонт България“, София (2017), прев. Ирина Денева-Слав, ISBN 978-954-27-1919-9
  3. Musta kuin eebenpuu (2014)
    Черна като абанос, изд.: „Егмонт България“, София (2017), прев. Ирина Денева-Слав, ISBN 978-954-27-1927-4

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]