Направо към съдържанието

Саймън и Гарфънкъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Саймън и Гарфънкъл“
„Том и Джери“ (1956 – 1958)
Арт Гарфънкъл (вляво) и Пол Саймън в Дъблин през 1982 г
Арт Гарфънкъл (вляво) и Пол Саймън в Дъблин през 1982 г
Информация
ОтНю Йорк, САЩ
СтилФолк рок, фолк, софт рок
Активност1956 – 1958, 1963 – 1970, 1972, 1975 – 1977, 1981 – 1984, 1990, 1993, 2003 – 2005, 2007 – 2010
Музикален издател„Кълъмбия“
Уебсайтsimonandgarfunkel.com
Бивши членовеПол Саймън
Арт Гарфънкъл
„Саймън и Гарфънкъл“ в Общомедия

„Саймън и Гарфънкъл“ (на английски: Simon & Garfunkel) е американски фолк рок дует, състоящ се от певеца и текстописеца Пол Саймън и певеца Арт Гарфънкъл.[1] Те са една от най-продаваните музикални групи от 60-те години на 20-и век, като техните най-големи хитове включват The Sound of Silence (1966),[2] The Boxer (1969)[3] и Bridge over Troubled Water (1969);[4] всяка една от тези песени достига до първа позиция в класациите за сингли по целия свят.

Пол Саймън и Арт Гарфънкъл се запознават в началното училище в Куинс, Ню Йорк, през 1953 г., където учат и започват да пишат песни.[5][6] Като тийнейджъри, под името „Том и Джери“, те имат малък успех с Hey Schoolgirl (1957), песен, имитираща техните идоли, „Евърли Брадърс“.[6][7] През 1963 г., осъзнавайки нарастващия обществен интерес към фолк музиката, те се прегрупират и подписват договор с „Кълъмбия Рекърдс“ като „Саймън и Гарфънкъл“.[8][9] Дебютният им албум Wednesday Morning, 3 A.M. е неуспешен и Пол Саймън се връща към самостоятелната си кариера, този път в Англия.[10] През юни 1965 г. нова версия на The Sound of Silence, презаписана с електрическа китара и барабани, става хит в американсите радиостанции и достига № 1 в „Билборд Хот 100“.[11] Третият им албум Parsley, Sage, Rosemary and Thyme (1966), очертава повече творчески контрол от двамата музиканти.[12] Тяхната музика е използвана във филма от 1967 г. „Абсолвентът“, което още повече засилва популярността им.[13] Следващият им албум Bookends (1968) оглавява класацията на „Билборд 200“ и включва номер едно сингъла Mrs. Robinson.[14]

Последният им студиен албум, Bridge over Troubled Water, е издаден през януари 1970 г. и става един от най-продаваните албуми в света.[15] През 1970 г. поради артистични разногласия и проблемни отношения, Саймън и Гарфънкъл се разделят.[16] След раздялата им Пол Саймън издава редица добре приети албуми, включително Graceland от 1986 г.[17] Арт Гарфънкъл издава самостоятелни хитове като All I Know[18] и за кратко преследва актьорска кариера с водещи роли във филмите на Майк Никълс „Параграф 22“[19] и „Плътското познание“[20] и във филма на Николас Роуг от 1980 г. „Лош момент“.[21] Дуетът се събира отново няколко пъти, най-известен от които е концертът в „Сентръл Парк“ в Ню Йорк през 1981 г., на който присъстват над 500 000 души, това е един от най-големите концерти в историята.[22][23]

„Саймън и Гарфънкъл“ имат спечелени 7 награди „Грами“[24] и са приети в Залата на славата на рокендрола през 1990 г.[25] Ричи Унтербергер ги описва като „най-успешното фолк-рок дуо на 60-те“ и едни от най-популярните изпълнители от десетилетието.[26] Те са сред най-продаваните музикални изпълнители, като са продали повече от 100 милиона записа.[27] През 2010 г. те са класирани на 40-о място в списъка на „Ролинг Стоун“ при най-великите изпълнители на всички времена[28] и на трето място в списъка на най-великите дуети.[29]

Ранна история

[редактиране | редактиране на кода]

Пол Саймън и Арт Гарфънкъл израстват през 40-те и 50-те години на XX век в предимно еврейския квартал „Кю Гардънс Хилс“ на района Куинс в Ню Йорк, където живеят на три пресечки един от друг. Те учат в едни и същи училища – 164-то обществено училище, Основно училище „Парсънс“ и Средно училище „Форест Хилс“.[5][30] И двамата обичат музиката, слушат редовно радио и са ентусиазирани от появата на рокендрола, особено от групата „Евърли Брадърс“.[7] Саймън за пръв път забелязва Гарфънкъл при участието му в музикален конкурс в четвърти клас, решавайки, че това е добър начин за привличане на момичетата. Двамата се сприятеляват като шестокласници през 1953 година, когато участват в училищна постановка по „Алиса в страната на чудесата“[30][31] (Саймън е белият заек, Гарфънкъл е Чешърският котарак). С трима други приятели те създават ду-уап група, наречена „Пептоунс“, и се учат на вокално хармонизиране.[32][33] След това започват да пеят като дует на училищни танци.[34]

След като преминават в Средното училище „Форест Хилс“,[35] през 1956 година Саймън и Гарфънкъл пишат първата си песен, The Girl for Me, като бащата на Саймън изпраща ръкописно копие в Библиотеката на Конгреса, за да регистрира авторските им права.[34] Опитвайки се да научат текста на песента на „Евърли Брадърс“ Hey Doll Baby, двамата съставят песента Hey Schoolgirl, която записват за 25 долара в звукозаписното студио „Сандърс“ в Манхатън.[36] По време на записа те са чути от продуцента Сид Проузън, който сключва договор с тях от името на своя независим лейбъл „Биг Рекърдс“ – по това време двамата са петнадесетгодишни.[37]

С „Биг Рекърдс“ Саймън и Гарфънкъл приемат името „Том и Джери“ – Гарфънкъл се нарича Том Граф, препратка към интереса му към математиката, а Саймън – Джери Ландис по фамилията на момиче, с което излиза. Първият им сингъл Hey, Schoolgirl е издаден с Dancin' Wild на задната страна през 1957 година.[38] И двамата признават влиянието на „Евърли Брадърс“ върху стила им от този период, включително върху Hey, Schoolgirl. Проузън, използвайки нерегламентираната система пейола, подкупва радиоводещия Алън Фрийд да пусне сингъла в своето предаване, където той започва да звучи ежедневно.[39] Hey, Schoolgirl започва да се излъчва редовно от поп радиостанции в цялата страна, в резултат на което се продава в повече от 100 хиляди копия и стига 49-о място в класацията на „Билборд“.[39] Проузън активно промотира групата, осигурявайки им участие в телевизионното предаване на Дик Кларк „Американ Бендстенд“ заедно с Джери Лий Люис.[40] Саймън и Гарфънкъл си поделят около 4 хиляди долара от тази песен – по два процента от правата, а останалото остава за Проузън.[41] Те издават още два сингъла с „Биг Рекърдс“ – Our Song и That's My Story – но и двата нямат успех.[36][42]

След като завършват Средното училище „Форест Хилс“ през 1958 година,[43] двамата продължават своето образование, тъй като музикалната им кариера остава несигурна. Саймън отива да следва английска филология в Нюйоркския градски университет, а Гарфънкъл започва да учи архитектура, а след това история на изкуството в Колумбийския университет.[44][45] Докато дуетът още е при „Биг Рекърдс“, Саймън издава и соловия сингъл True or False под псевдонима Тру Тейлър.[41] Това предизвиква недоволството на Гарфънкъл, който го приема като предателство, и емоционалното напрежение от този случай периодично предизвиква кризи в сътрудничеството между двамата през следващите години.[46]

През 1963 г. дуетът става част от сцената за фолк музика в Гринич Вилидж. Саймън показва на Гарфънкъл няколко от песните, които е написал във фолк стил: „Sparrow“, „Bleecker Street“ и „He Was My Brother“, която по-късно е посветена на Андрю Гудман, техен приятел и съученик на Саймън в Куинс Колидж, който е убит в окръг Нешоба, Мисисипи, на 21 юни 1964 г., заедно с други двама активисти на движението за граждански права. Албумът „Wednesday Morning, 3 A.M.“, записан за компанията Кълъмбия Рекърдс, включва още две оригинални песни от Саймън и е издаден на 19 октомври 1964 г., но първоначално не жъне успех. След издаването на албума Саймън се мести във Великобритания, където изпълнява музика във фолк клубове. Докато Саймън е в Англия, песента „The Sounds of Silence“ от албума „Wednesday Morning, 3 A.M.“ започва да се излъчва по радиостанции във Флорида и Бостън. Продуцентът на дуета Том Уилсън използва студийната група на Боб Дилън, за да дублира електрически китари, бас и барабани върху оригиналния запис на „The Sounds of Silence“, след което издава песента като сингъл в новия стил фолк рок и за изненада на Саймън тя влиза в Топ 40. През септември 1965 г. Саймън чува, че песента е влязла в класациите, докато свири в датски клуб.

Успех

[редактиране | редактиране на кода]
Саймън и Гарфънкъл на корицата на списание Cash Box, 22 януари 1966 г.

До 1 януари 1966 г. „The Sounds of Silence“ достига първо място в поп класациите. Саймън незабавно се връща в Съединените щати. На 17 януари 1966 г. е издаден албумът „Sounds of Silence“, който достига 21-во място в класациите, а преиздаденият „Wednesday Morning 3 A.M.“ достига 30-о място. На 10 октомври 1966 г. е издаден албумът „Parsley, Sage, Rosemary and Thyme“, с водеща песен „Scarborough Fair/Canticle“, базирана на английска балада от 16 век с аранжимент на Мартин Карти. Албумът достига 4-то място в класациите. След като става част от саундтрака на филма с Дъстин Хофман „Абсолвентът“, песента е издадена като сингъл през 1968 г. През март 1968 г. е издаден албумът „Bookends“, който оглавява класациите и включва синглите от топ 25: „A Hazy Shade of Winter“, „Fakin' It“, „At the Zoo“, „America“ и пълна версия на „Mrs. Robinson“, която достига първо място в класацията на синглите. През март 1969 г. тя е обявена за Запис на годината на наградите Грами, а Саймън получава наградата за най-добра музика, написана за киното или телевизията.

Саймън и Гарфънкъл в Нидерландия през 1966 г.

На 26 януари 1970 г. е издаден албумът „Bridge over Troubled Water“. Песента със същото заглавие остава начело на класациите в продължение на шест седмици и става една от най-продаваните песни на десетилетието. Албумът включва още три песни от топ 20: „Cecilia“ (US #4) и „The Boxer“ (US #7) и „El Cóndor Pasa“ (US #18). На наградите Грами през 1971 г. албумът и сингълът са наградени като албум и запис на годината. Албумът им от 1972 г. се продава в над 14 милиона копия, което го прави най-продавания албум на дует.

Разпадане

[редактиране | редактиране на кода]

Дуетът се разпада през 1970 г. След това Пол Саймън реализира успешна солова кариера, издавайки албумите „There Goes Rhymin' Simon“, „Still Crazy After All These Years“ и „Graceland“. Гарфънкъл играе в театъра. Соловите му певчески изяви се приети по-хладно, отколкото тези на Саймън. Най-добрият му албум е „Watermark“ от 1978 г., автор на песните от който е Джими Уеб. През юни 1972 г. дуетът се събира за бенефисен концерт в полза на кандидата за президент от Демократическата партия Джордж Макгавърн в президентската кампания срещу Ричард Никсън.

Саймън и Гарфънкъл на концерт в Нидерландия през 1982 г.

На 19 септември 1981 г. дуетът изнася безплатен концерт в Сентръл Парк в Ню Йорк, на който присъстват 500 000 души.

През 1990 г. двамата изпълняват заедно на церемонията по встъпването им в Рок енд рол залата на славата. На 23 февруари 2003 г. дуетът получава наградата Грами за цялостен принос към музиката. Тяхното изпълнение е представено от Дъстин Хофман. От 16 октомври до 21 декември 2003 двамата изнасят 27 концерта в Съединените щати и един в Торонто, а през лятото на 2004 г. новото им турне включва и концерти в Европа. Според кмета на Рим на последния им концерт в Колизеума са присъствали 600 000 души.

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]
Сингли с позиции в Топ 100
  • „The Sounds of Silence“ (#1) / „We've Got a Groovey Thing Goin'“ -- Columbia 43396 -- 11/65
  • „Homeward Bound“ (#5) / „Leaves That Are Green“ -- Columbia 43511 -- 2/66
  • „I Am a Rock“ (#3)/ „Flowers Never Bend with the Rainfall“ -- Columbia 43617 -- 5/66
  • The Dangling Conversation (#25)/The Big Bright Green Pleasure Machine -- Columbia 43728 -- 7/66
  • „A Hazy Shade of Winter“ (#13) / „For Emily, Whenever I May Find Her“ -- Columbia 43873 -- 11/66
  • „At the Zoo“ (#16) / „The 59th Street Bridge Song (Feelin' Groovy)“ -- Columbia 44046 -- 3/67
  • „Fakin' It“ (#23) / „You Don't Know Where Your Interest Lies“ -- Columbia 44232 -- 7/67
  • „Scarborough Fair/Canticle“ (#11) / „April Come She Will“ -- Columbia 44465 -- 3/68
  • Mrs. Robinson (#1) / „Old Friends“ / „Bookends“ -- Columbia 44511 -- 4/68
  • „The Boxer“ (#7) / „Baby Driver“ (#101) -- Columbia 44785 -- 4/69
  • „Bridge over Troubled Water“ (#1) / „Keep the Customer Satisfied“ -- Columbia 45079 -- 2/70
  • „Cecilia“ (#4) / „The Only Living Boy in New York“ -- Columbia 45133 -- 4/70
  • „El Cóndor Pasa“ (#10) / „Why Don't You Write Me“-- Columbia 45237 -- 9/70
  • „For Emily, Whenever I May Find Her“ (live version) (#53) / „America“ (#97) -- Columbia 45663 -- 9/72
  • „My Little Town“ (#9) / „Rag Doll (Art Garfunkel)“ / „You're Kind“ (Paul Simon) -- Columbia 10230 -- 10/75
  • „Wake Up Little Susie“ (#27) / „Me and Julio Down by the Schoolyard“ -- Warner 50053 -- 4/82

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Biography // ABOUT. imonandgarfunkel.com. Посетен на 2022-11-04. uring the early-’60s era of earnest faux-folkiness, Simon & Garfunkel seemed at first to be utterly typical. (на английски)
  2. ↑ Himes, Geoffrey. How „The Sound of Silence“ Became a Surprise Hit // ARTS & CULTURE. smithsonianmag.com, 2016 – 01. Посетен на 2022-11-04. It’s been 50 years since Simon & Garfunkel’s „The Sound of Silence“ topped Billboard magazine’s pop singles chart. (на английски)
  3. ↑ Ruhlmann, William. The Boxer Simon & Garfunkel // allmusic.com. Посетен на 2022-11-04. Paul Simon's „The Boxer“ is a long, thoughtful ballad that reflects on the struggles that one encounters in life. It is set in the form of an autobiography of a man who leaves home early. (на английски)
  4. ↑ Ruhlmann, William. Bridge over Troubled Water Simon & Garfunkel // allmusic.com. Посетен на 2022-11-04. "Bridge Over Troubled Water" is the most celebrated song of celebrated songwriter Paul Simon's career and the most successful song associated with the very successful 1960s duo Simon & Garfunkel. (на английски)
  5. ↑ а б Gryvatz Copquin 2007, с. 119.
  6. ↑ а б Browne 2012, с. 392.
  7. ↑ а б Fornatale 2007, с. 16 – 18.
  8. ↑ Hall, Michael. The Greatest Music Producer You’ve Never Heard of Is . . . // Music. texasmonthly.com, 2014-01-06. Посетен на 2022-11-04. Tom Wilson, a Harvard-educated Republican from Waco who helped launch the careers of Bob Dylan, Simon and Garfunkel, Lou Reed, and a few other musicians you might have heard of. (на английски)
  9. ↑ Eliot 2010, с. 39 – 40.
  10. ↑ Eliot 2010, с. 53.
  11. ↑ Joel Whitburn's Top Pop Singles 1955 – 1990 – ISBN 0-89820-089-X
  12. ↑ Eliot 2010, с. 89.
  13. ↑ Eliot 2010, с. 90.
  14. ↑ Simon & Garfunkel // Chart History. billboard.com. Посетен на 2022-11-04. (на английски)
  15. ↑ Roswitha Ebel (2004). Paul Simon: seine Musik, sein Leben [Paul Simon: His Music, His Life] (in German). epubli. p. 68. ISBN 978-3-937729-00-8.
  16. ↑ Eliot 2010, с. 111, 114.
  17. ↑ Simon, Paul. S7 Ep1: Paul Simon: Born at the Right Time // pbs.org, 2001-02-26. Посетен на 2022-11-04. In the 1960s, Paul Simon’s moving lyrics to „Bridge Over Troubled Water“ was an anthem for a generation. With Art Garfunkel he made moving testaments to the times, fusing folk and rock music. (на английски)
  18. ↑ Viglione, Joe. All I Know // allmusic.com. Посетен на 2022-11-04. One of two songs Jimmy Webb composed for Art Garfunkel's first solo album, 1973's Angel Clare, „All I Know“ sounds more like a sequel to Paul Simon's „Bridge Over Troubled Water“ than something from the pen that authored „MacArthur Park,“ „Up, Up and Away,“ and "Galveston. (на английски)
  19. ↑ Catch-22 // imdb.com. A man is trying desperately to be certified insane during World War II, so he can stop flying missions. (на английски)
  20. ↑ Carnal Knowledge // imdb.com. Chronicling the lifelong sexual development of two men who meet and become friends in college. (на английски)
  21. ↑ Bad Timing // imdb.com. A psychiatrist, living in Vienna, enters a torrid relationship with a married woman. When she ends up in the hospital from an overdose, an inspector becomes set on discovering the demise of their affair. (на английски)
  22. ↑ Raber, Rebecca. Hive Five: Big Concerts With Big Draws // Hive Five. mtvhive.com, 2011-09-19. Архивиран от оригинала на 2011-09-24. Посетен на 2022-11-04. This week marks the 30th anniversary of Simon and Garfunkel’s free concert in Central Park. (на английски)
  23. ↑ Dwyer, Jim. Great Lawn: A Bubble of History Bursts // nytimes.com, 2008-07-23. Посетен на 2022-11-04. Here is an official history of attendance at great public gatherings in Central Park: James Taylor played in Central Park’s Sheep Meadow in the summer of 1979, and officials announced that 250,000 people came. A year later, Elton John performed on the Great Lawn, and the authorities said he drew 300,000 people. Then Simon and Garfunkel performed in September 1981... (на английски)
  24. ↑ Simon And Garfunkel // grammy.com. Посетен на 2022-11-04. (на английски)
  25. ↑ Simon and Garfunkel // rockhall.com. Посетен на 2022-11-04. The folk-rock’s celestial harmonies and finely crafted songs defined a generation. (на английски)
  26. ↑ Unterberger, Richie. Simon & Garfunkel // allmusic.com. Посетен на 2022-11-04. One of the pivotal '60s acts, the soundtrackers of a generation with „The Sounds of Silence,“ „Mrs. Robinson,“ and „Bridge Over Troubled Water.“ (на английски)
  27. ↑ Welch, Andy. The singer with Art // News. kidderminstershuttle.co.uk, 2012-12-01. Посетен на 2022-11-04. Art Garfunkel has compiled his best vocal performances onto a double album, Singer. He talks to Andy Welch about his career, good and bad, and his lasting relationship with Paul Simon. (на английски)
  28. ↑ Taylor, James. 40 Simon and Garfunkel // 100 Greatest Artists. rollingstone.com. Посетен на 2022-11-04. I remember when my older brother Alex and my youngest brother, Hugh, both brought home Simon and Garfunkel albums. (на английски)
  29. ↑ 3. Simon & Garfunkel // 20 Greatest Duos of All Time. rollingstone.com, 2015-12-17. Посетен на 2022-11-04. Paul Simon and Art Garfunkel lent quietude to a time in the U.S. that was defined by tumult – first the sexual revolution and social justice movements, then the quagmire of Vietnam. (на английски)
  30. ↑ а б Browne 2012, с. 31.
  31. ↑ Fornatale 2007, с. 19.
  32. ↑ White 2009, с. 189.
  33. ↑ Serpick 2001.
  34. ↑ а б Harrington 2007.
  35. ↑ Eliot 2010, с. 18.
  36. ↑ а б Browne 2012, с. 32.
  37. ↑ Eliot 2010, с. 21.
  38. ↑ Fornatale 2007, с. 19 – 20.
  39. ↑ а б Eliot 2010, с. 22.
  40. ↑ Eliot 2010, с. 23.
  41. ↑ а б Eliot 2010, с. 24.
  42. ↑ Davis 2012, с. 13.
  43. ↑ Bertrand 2002.
  44. ↑ Fornatale 2007, с. 20.
  45. ↑ Columbia University 2004.
  46. ↑ Fornatale 2007, с. 22.
Цитирани източници

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

((en))

Официални
Биографични и дискография
Други
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Simon & Garfunkel в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Саймън_и_Гарфънкъл&oldid=12304494“.