Саймън Ратъл
Саймън Ратъл Simon Rattle | |
английски диригент | |
Роден | |
---|---|
Награди | Награда Сонинг (2013) кавалер на Почетния легион Шилер (2005) Уолф награди за изкуства (2012) Грами |
Музикална кариера | |
Стил | класическа музика |
Инструменти | ударен музикален инструмент |
Активност | от 1974 г. |
Лейбъл | EMI |
Участник в | „Лондонски симфоничен оркестър“, „Берлински филхармонисти“ |
Уебсайт | www.simonrattle.com |
Саймън Ратъл в Общомедия |
Сър Саймън Денис Ратъл (Simon Rattle; роден 19 януари 1955) е английски диригент.
Става известен като диригент на Градския симфоничен оркестър на Бирмингам.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Ратъл е роден в Ливърпул, син е на Полин Лайла Вайълет Грийнинг и Денис Гътридж Ратъл, лейтенант в националните доброволчески резерви. Ратъл учи в Ливърпул Колидж. Той учи пиано и цигулка, но ранната му работа с оркестри е като перкусионист. Той влиза в Кралската музикална академия в Лондон през 1971.
Ратъл и Берлинската филхармония
[редактиране | редактиране на кода]Ратъл прави своя диригентски дебют с Берлинската филхармония през 1987 на представяне на Густав Малер и неговата Симфония номер 6. През 1999 Ратъл е назначен за наследник на Клаудио Абадо и главен диригент на оркестъра. Назначението, решено на 23 юни с гласуване от членовете на оркестъра, остава в някаква степен спорно, тъй като няколко от членовете на оркестъра по-рано са желаели Даниел Баренбойм. Въпреки всичко постът е спечелен от Ратъл. Той освен това продължава да печели срещу своите противници, настоявайки че няма да подпише договор, докато не се убеди в това, че на всеки един член на оркестъра се плаща справедливо и че оркестърът ще получи артистична независимост от берлинския Сенат.
Негативни отзиви и критика започват да се появяват към Ратъл от първия му сезон с Берлинската филхармония и продължават до втория. Германският критик Клаус Гайтел нарича Ратъл през 2004 „най-слабият музикален директор на Берлинската филхармония, който съм виждал“. Ратъл признава през 2005, че отношенията му с музикантите на Берлинската филхармония могат понякога да са „турбулентни“, но никога „деструктивни“.
През 2006 започват силно противоречиви отзиви в германската преса относно качеството на концертите на Ратъл с Барлинската филхармония, със силен негативен отклик от страна на германския критик Манюел Бруг във в. Ди Велт. Единственият музикант писал до пресата в защита на Ратъл е Алфред Брендел. Английската преса отвръща на немската с похвали за Ратъл.
През 2007 Берлинската филхармония записва Брамс, Немски реквием, който получава наградата на сп. Класик ФМ Грамофон (едно от най-големите издания за класическа музика, което е базирано в Лондон) за най-добър хорален диск.
УНИЦЕФ назначава Ратъл и Берлинската филхармония за посланици на добрата воля през ноември 2007 г.
През 2018 изтича договорът на Ратъл с филхармонията и той напуска поста си там.
През септември 2017 е избран за музикален директор на Лондонския симфоничен оркестър и в сезона 2017/2018 изпълнява длъжностите и в двата оркестъра.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Sir Simon Rattle | Warner Classics // www.warnerclassics.com. Посетен на 26 ноември 2021.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Официален сайт
- ((en)) Малък сайт на диска Планети Архив на оригинала от 2019-07-05 в Wayback Machine.
- ((en)) Филипа Иботсон, Той няма да спечели играта, есе за в. Гардиън, 19 юни 2006
- ((en)) Ратъл държи битката в ръцете си – Rattle has a battle on his hands, La Scena Musicale
- ((en)) Объркани от критиката – Rattled by the critics, expatica.com[неработеща препратка]
- ((en)) Сър Саймън Ратъл на летния фестивал с Берлинската филхармония, кратък документален видеофилм
- Сър Саймън Ратъл: Аз съм дете на моето време Архив на оригинала от 2005-02-08 в Wayback Machine., в. Култура, 4 февруари 2005