Саздо Шулев
| Саздо Шулев | |
| български общественик | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Костадин Шулев |
| Деца | Александър Шулев Коста Шулев Андон Шулев Богдан Шулев |
Саздо Петрушев Шулев е виден деец на Българското възраждане в Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Саздо Шулев е роден във Велес, тогава в Османската империя в семейството на видния търговец Петър Шулев. Заедно с четиримата си братя Димко, Андо, Георги и Константин Шулев са крупни търговци на манифактурни стоки, като имат къща и в Струмица. Едновременно с това са едни от водачите на българската партия във Велес и Струмица в борбата срещу Цариградската патриаршия и гъркоманията за църковна независимост и българска просвета.[1] В 1869 година влиза в ръководството на основаното във Виена дружество „Напредък“ заедно с Григор Начович, Сава Паница, Димитър Г. Анев, Никола Стефанов Ковачев, Стоян Пранчев. Дружеството има за цел „да помага чрез определени годишни помощи да се възпитават български ученици от Тракия, Македония, Румъния и България, които се готвят за учители“. На 20 май 1878 година Саздо Шулев заедно с Андрей Георгов от името на Велешката българска община подписва Мемоара до Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и неоткъсване на Македония от новосъздадената българска държава.[2]
Изселва се в Свободна България поради преследвания от властите. Установява се в София, където се раждат по-малките от децата му.[3]
Шулев има две дъщери и шестима сина. Всичките му синове, сред които Андон Шулев, Богдан Шулев, Коста Шулев и Александър Шулев, са комунистически дейци.[3] Синът му Димитър Шулев в 1915 година завършва право в Софийския университет.[4] и участва в Първата световна война като запасен подпоручик, в Първи пехотен софийски полк, носител на орден „За храброст“, IV степен.[5]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Михаил Шулев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петруш Шулев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Саздо Шулев | Константин Шулев | Андо Шулев | Димко Шулев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андон Шулев (1874 – 1956) | Богдан Шулев (1882 – след 1951) | Александър Шулев (1895 – след 1942) | Коста Шулев (1898 – 1925) | Лазар Шулев (1875 – след 1943) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- "Statuden des Vereines Fortschritt zur Unterstützung von Lehramtskandidaten Bulgarisher Nationalität / Устави на дружеството Напредакъ за подържание на учителски кандидати от Българска Народност", Wien, 1869 година
- "Обръщение на 21 български църковно-училищни общини в Македония до княз Ал. Горчаков с молба да не ги отделят от Мизия и Тракия", публикувано в "Освобождение Болгарии от Турецкого Ига", том III, Москва, 1967 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Костенцев, Арсени. Спомени, София. 1984.
- ↑ Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. София, Издава Българското книжовно дружество, Държавна печатница, 1908. с. 658.
- ↑ а б За свободата 1923 – 1945. Загинали антифашисти от София. София, Партиздат, 1977. с. 35.
- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929.
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 33-34
