Рьоне Крьовел
| Рьоне Крьовел René Crevel | |
| френски поет | |
,_%C3%A9crivain_-_P1894_-_Mus%C3%A9e_Carnavalet.jpg) Портрет на Рьоне Крьовел от Жак-Емил Бланш, 1928 | |
| Роден | Рьоне Пол Анри Крьовел
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Париж, Франция |
| Националност |  Франция |
| Работил | писател, поет |
| Литература | |
| Период | 1924-1935 |
| Течение | Сюрреализъм, Дадаизъм |
| Повлиял | Сюрреалистичното движение |
| Подпис |  |
| Рьоне Крьовел в Общомедия | |
Рьоне Крьовел (на френски: René Crevel) е френски писател и поет, свързван със сюрреализма.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Кровел се ражда в буржоазно парижко семейство. Религиозното образование, което получава, го травматизира. Баща му се самоубива (с обесване), когато поетът е на 14-годишна възраст. Крьовел следва английска филология в Парижкия университет. Негова среща с Андре Бретон през 1921 г. го увлича в сюрреалистичното движение. Под влиянието на Бретон Крьовел се отдалечава от движението. Повод за изключването му от сюрреалистичните кръгове става хомосексуалността на Крьовел [1].
През този период Крьовел написва романа Mon corps et moi („Аз и моето тяло“). През 1926 г. бива диагностициран с туберкулоза, поради което започва да употребява морфин.
Голяма част от творчеството на Крьовел е свързана с вътрешния смут, породен от хомосексуалността му.
През 1929 г. изгнанието на Троцки го убеждава да се завърне при сюрреалистите. Остава верен на Бретон, което го води да действа за сближаване на комунистите и сюрреалистите.
Крьовел се самоубива в нощта на 18 юни 1935 г., като оставя отворена газта на кухненския си котлон. За самоубийството му има две непосредствени причини. Първата е конфликтът между Бретон и Иля Еренбург по време на първия Международен писателски конгрес за защита на културата, който се състои в Париж през юни 1935 г. Бретон, наедно с другите сюрреалисти, е атакуван от Еренбург в негов памфлет, в който, измежду другото, Еренбург казва, че всички сюрреалисти са педерасти. Бретон зашлевява Еренбург на улицата, няколко пъти, поради което сюрреалистите са изключени от конгреса. Крьовел, който според Дали е „единственият сериозен комунист сред сюрреалистите“ [2] (Крьовел става все по-самотен в тези убеждения с показването на истинското лице на съветския комунизъм) [3]) се опитва цял ден да убеди делегатите да позволят връщането на сюрреалистите. Начинанието му остава без успех. Към 23 ч., напълно изтощен, Крьовел напуска конгреса. Възможно е и Крьовел да е бил диагностициран с бъбречна туберкулоза, което другата хипотеза за самоубийството му.[2] Оставя предсмъртна бележка с текст „Моля, кремирайте тялото ми. Отврат.“
Десет години по-рано, когато Андре Бретон включва въпроса „Самоубийството: Решение ли е?“ в първото издание на La Révolution surréaliste („Сюрреалистичната революция“) през 1925 г., Крьовел е един от тези, които отговарят „Да“. Той пише: „Това е може би най-правилното и най-крайно решение.“
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Рьоне Крьовел има романтична връзка с американския художник Юджийн Маккоун[4][5], прототип на героя Артър Брюгъл в La mort difficile, и с Мопса Стернхайм от 1928 г.[6]. Последната му спътница е аржентинската графиня Тота де Куевас де Вера[7].
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Détours (1924 г.)
- Mon Corps et moi (1925 г.)
- La Mort difficile (1926 г.)
- Babylone (1927 г.)
- L'Esprit contre la raison (1928 г.)
- Êtes-vous fous? (1929 г.)
- Le Clavecin de Diderot (1932 г.)
- Les Pieds dans le plat (1933 г.)
- Le Roman cassé et derniers écrits (1934–1935 г.)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ The New Criterion FEBRUARY 1987: "The golden boy of Surrealism: On René Crevel" by Renee Winegarten
- ↑ а б Crevel, René. Le Clavecin de Diderot, Afterword. с. 161.
- ↑ Crevel, архив на оригинала от 11 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120211175346/http://melusine.univ-paris3.fr/Lu2006/Devesa.htm, посетен на 13 юли 2014
- ↑ Jérôme Kagan. Eugene McCown, démon des Années folles. Paris, Séguier, 2019. ISBN 9782840497882. с. 133-457.
- ↑ Mo Amelia Teitelbaum. The Stylemakers. Minimalism and Classic Modernism 1915-1945. London, Philip Wilson Publishers, 2010. ISBN 978-0-85667-703-8. с. 69-70.
- ↑ "Crevel crève-coeur. Une correspondance passionnée avec la fille de Carl Sternheim, où l'écrivain surréaliste pousse l'élégance jusqu'à trouver des bonheurs dans son malheur. René Crevel, Lettres à Mopsa, Textes établis et présentés par Michel Carassou. Paris Méditerranée, 166 pp". Libération.fr. 1997-02-27. Retrieved 2017-12-25..
- ↑ René Crevel. Les Inédits: lettres, textes. Paris, Le Seuil, 2013. ISBN 9782021034356.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Рьоне Крьовел, Фройд, от алхимика до хигиениста.= Архив на оригинала от 2014-03-25 в Wayback Machine., Сп. Le Disque Vert, г. 2, т. 3, №1, 1924.
- Рьоне Крьовел, Бележки за една психо-диалектика Архив на оригинала от 2014-03-25 в Wayback Machine., Сп. Le Surréalisme Au Service De La Révolution, №, май 1933 г.
- Рьоне Крьовел във Find a grave
|
