Ръкописен българско-италиански речник (Маурицио)
„Ръкописeн българско-италиански речник“ | |
Автор | Маурицио де Кастелацо |
---|---|
Създаване | 1845 г. |
Оригинален език | Български (Павликянски диалект) |
Жанр | езикознание |
„Ръкописeн българско-италиански речник“ в Общомедия |
Българско-италиански речник на отец Маурицио е ръкопис, който е най-старият известен българо-италиански речник от епохата на Българското възраждане. Той е дело на католическия мисионер Маурицио де Кастелацо, живял в пловдивско около средата на XIX в.
Съдържание на ръкописа
[редактиране | редактиране на кода]![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/32/Dictionary_of_Maurizio_de_Castellazo%2C_1845%2C_the_title_page.jpg/260px-Dictionary_of_Maurizio_de_Castellazo%2C_1845%2C_the_title_page.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/26/Dictionary_of_Maurizio_de_Castellazo%2C_1845%2C_a_page_of.jpg/260px-Dictionary_of_Maurizio_de_Castellazo%2C_1845%2C_a_page_of.jpg)
Речникът на отец Маурицио съдъжра около 3500 думи, които са се говорили от българите католици в пловдивско в средата на XIX век. Българските думи са написани с латински букви по възприетия от католическото духовенство по това време правопис на павликянския говор.
Ръкописът включва думи от бита, християнски понятия и дори абстрактна лексика. В речника има много диалектни думи, използвани за българските католици тогава.[1]
Диалектна думи | Значение |
---|---|
бодка | каруца |
бранителкия | адвокат/защитник |
гатак | гадател |
гатачкия | гадателка |
доница | стомна |
пѐснар | певец |
песнѐпол | поет |
песнѐполница | поетеса |
поздрависване | поздрав |
порену̀ване | желание |
порѐнуване | разрез, рана |
постилкия | място за спане |
потрѐбен | необходим |
Разбираемо за времето си в речника има и доста турски думи като бей, борч, харч, меилемджия (човек, който приготвя мехлеми, използвано за лекар).[1]
Поради престижността на католическата вяра и обучението на българския и мисионерския католически клир в Италия, в лексиката на южните павликяни са влезли и италиански думи. Например, наличието на по-развита система за болнично лечение в Италия, отколкото в българските земи, италианските думите лазарет и спитал се използват за лечебница и болница.[2] Католическа болница в Пловдив е имало още преди Освобождението. В „План на град Пловдив и околността" от 1827 г., съставен от френския запасни офицер А. Йегершмид, е отбелязана католическа болница, на мястото на бившия Майчин дом на улица „Д-р Рашко Петров 3“.[3]
Изписването на думите в речника отразяват особеностите на произнасяне на думите на южния павликянския говор, характерен за католиците по това време.[1]
Изписване | Значение |
---|---|
песин | песен |
читѐри | четири |
Публикуване
[редактиране | редактиране на кода]След Втората световна война голяма част на архив на католическата енория „Пресвето сърце Исусово“ в тогавашното село Генерал Николаево, днес квартал на град Раковски е предадна в Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ в София. [4] Оттам ръкописът на отец Маурицио попада за съхранение в Националния исторически музей в София.
През 2020 г. Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към БАН издава речника заедно с езиковедско изследване на д-р Магдалена Абаджиева.[5] В изследването е установено, че речникът е допълван поне от още трима души.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Как монах ни свърза с Италия
- ↑ МИЧЕВА-ПЕЙЧЕВА, K. КНИЖОВНО И ДИАЛЕКТНО ПРИ НАЗОВАВАНЕТО НА КУЛТУРНИ РЕАЛИИ В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
- ↑ План на гр. Пловдив и околността. Израб. в 1827 г., архив на оригинала от 31 октомври 2020, https://web.archive.org/web/20201031042718/http://digital.plovdiv.bg/BG/Pages/NBIVCartographicPublicationsView.aspx?i=21&g=6bc10c5e-b2bd-49ab-8c01-25f713aba9e6&f=http%3A%2F%2Fdigital.plovdiv.bg%2FBG%2FNBIV%2FFund6&Source=http%3A%2F%2Fdigital.plovdiv.bg%2FBG%2FPages%2FNBIVCartographicPublicationsSearch.aspx, посетен на 4 юни 2021
- ↑ Научни перспективи на съвременната българистика
- ↑ Излезе от печат най-старият запазен и достигнал до нас българско-италиански речник