Руфиджи

Руфиджи
Rufiji
	Руфиджи Rufiji
	Река Руфиджи в Ловен резерват Селъс
Общи сведения
Местоположение	Танзания
Дължина	ок. 600 (ок. 1400) km
Водосб. басейн	177 429 km²
Отток	792 m³/s
Начало
Място	Киломберо (лява съставяща); Лувегу (дясна съставяща)
Координати	8°31′15.23″ ю. ш. 37°20′34.8″ и. д. / 8.5209° ю. ш. 37.343° и. д.
Надм. височина	165 m
Устие
Място	Индийски океан
Координати	7°44′15.72″ ю. ш. 39°18′52.56″ и. д. / 7.7377° ю. ш. 39.3146° и. д.
Надм. височина	0 m
	Руфиджи в Общомедия

Руфиджи (на английски: Rufiji) е река в Източна Африка, в източната част на Танзания. Дължина около 600 km (с дясната съставяща я река Лувегу около 1400 km). Площ на водосборния басейн 177 429 km². Река Руфиджи се образува на 165 m н.в., при водопада Шугури, в ловния резерват „Селъс“, от сливането на двете съставящи я реки Киломберо (лява съставяща) и Лувегу (около 800 km, дясна съставяща). Река Киломберо води началото си от северния склон на планината Кипенгере и тече предимно в североизточна посока в дълбока грабеновидна долина между платото Ухехе на северозапад и планината Мбарика на югоизток. Река Лувегу извира от планините североизточно от езерото Малави и по цялото си протежение тече в североизточна посока в дълбока долина покрай южните и източните склонове на планината Мбарика. След образуването си река Руфиджи тече на североизток, а след устието на левия си приток Руаха – на изток. По цялото си протежение протича в широка долина, през равнинни райони с бавно и спокойно течение. Влива се чрез делта в Индийския океан, в протока Мафия, отделящ едноименния остров от континента. В делтата ѝ е разположена най-голямата мангрова гора в света. Основни притоци: леви – Киломберо, Руаха (около 700 km); десни – Лувегу (Луегу), Мадаба, Мавера, Лукулиро. Подхранването ѝ е предимно дъждовно, с ясно изразено лятно-есенно пълноводие (от март до май). Среден годишен отток 792 m³/s, минимален 86 m³/s, максимален 5098 m³/s. Плавателна е плитко газещи речни съдове по цялото си протежение почти целогодишно.^[1]

Няколко морски търговски пътя по източноафриканското крайбрежие водят на юг до Азания, държава, описана от гърци и римляни през I век н.е. (например в „Перипъл на Еритрейското море“) и вероятно от китайците през III век под името Зесан (澤散).^[2] Единственото спомената пристанище в страната е Рапта, която вероятно се намира в делтата на река Руфиджи в Танзания.^[3]

Източници

↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Руфиджи, т. 22, стр. 434
↑ Hill, John E. и др. The Peoples of the West // from the Weilue 魏略 by Yu Huan 魚豢. University of Washington, септември 2004. Посетен на 18 април 2009.
↑ „The Egypto-Graeco-Romans and Panchea/Azania: sailing in the Erythraean Sea.“ Felix A. Chami. In: Society for Arabian Studies Monographs 2 Trade and Travel in the Red Sea Region. Proceedings of Red Sea Project I held in the British Museum October 2002, pp. 93 – 104. Edited by Paul Lunde and Alexandra Porter. ISBN 1-84171-622-7.

[bse-1] ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Руфиджи, т. 22, стр. 434

[2] Hill, John E. и др. The Peoples of the West // from the Weilue 魏略 by Yu Huan 魚豢. University of Washington, септември 2004. Посетен на 18 април 2009.

[3] „The Egypto-Graeco-Romans and Panchea/Azania: sailing in the Erythraean Sea.“ Felix A. Chami. In: Society for Arabian Studies Monographs 2 Trade and Travel in the Red Sea Region. Proceedings of Red Sea Project I held in the British Museum October 2002, pp. 93 – 104. Edited by Paul Lunde and Alexandra Porter. ISBN 1-84171-622-7.

[1]

[2]

[3]