Направо към съдържанието

Рустем Муедин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рустем Муедин
Rustem Müyedin
Роден6 юли 1919 г.
Починал24 януари 2012 г. (92 г.)
Симферопол, Украйна
Професияписател, драматург, журналист
Националност СССР
 Украйна
кримски татари
Активен период1972 – 2011
Жанрдрама, документалистика

Рустем Осман Оглу Муедин (на кримскотатарски: Rustem Müyedin) е кримско-татарски журналист, драматург и писател на произведения в жанра драма.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Муедин е роден на 6 юли 1919 г. в Симферопол, РСФСР, в семейство със 7 деца. Баща му Осман Муедин е член на кримско-татарската националистична партия „Милли фирка“, заради което е преследван.

Учи в известното 13-о кримско-татарско училище, в което е съученик с бъдещия писател Дженгиз Дагджи. Първите си писателски опити прави още в училище в 5-и клас, когато негово есе е публикувано във вестник „Млади ленинци“.

От 1939 г. служи в Червената армия в района на Подмосковието, откъдето с избухването на Великата Отечествена война отива на фронта. Участва в отбраната на Москва, Кавказ и освобождението на Крим. През май 1944 г. неговата военна част е включена в депортирането на кримскотатарския народ, през което време също са прогонени и неговите роднини. След това той е демобилизиран и изпратен в Узбекистан.

В Узбекистан той се отзовава в Янгиюл, докато семейството му е в Гулистан. Той търси семейството си, но намира само баща си, когото прибира при себе си. Връщайки се в Янгиюл, е осъден на 4 месеца работа в захарната фабрика за „нарушаване на комендантския режим“, който му забранява да напуска мястото на заселване. В Узбекистан е под постоянно наблюдение от КГБ, тъй като брат му Мемет Севдияр (известен кримско-татарски журналист, поет и преводач) e обвинен в колаборационизъм с нацистите от съветското правителство и е емигрирал в САЩ.

Работи в Узбекистан като товарач, шофьор, фотограф и строител. Прави опит да получи висше образование във Факултета по журналистика на Ташкентския държавен университет, но е изгонен.

Заради репресиите над кримските татари няма възможност да публикува свои работи. Едва през 1972 г. е публикувана новелата му „Съдбата“, но идеологическата критика го посреща враждебно.

Когато най-накрая, след разпадането на СССР, се връща в родината си, успява да се реализира като писател. Поради тежкото положение на коренното население на Крим, макар и на възраст, е принуден да работи като журналист. В периода 1993 – 1996 г. е кореспондент на вестник „Кирим“, в който публикува статии по актуални теми. От 1993 г. е член на Съюза на писателите на Украйна.

Връщането в родината му дава нов творчески импулс и той пише неуморно – романа „Ana Qaygysy“ („Трудни съдби“), пиесата за депортирането „Söngen yildizlar“ („Изчезнали звезди“), поставена от Кримско-татарския академичен музикален и драматичен театър.

В началото на 90-те посещава брат си в САЩ. Там публикува книгите си „Трудни съдби“ и „Ana Qaygysy“ („Майка скръб“). Пише още 6 пиеси и няколко разказа. Съставя и публикува наръчника „В помощ на желаещите да изучават кримско-татарския литературен език“, който е раздаден на училищата. Допринася много за развитието на кримскотатарскта литература.

Рустем Муедин умира след тежко боледуване на 24 януари 2012 г. в Симферопол, Украйна.

  • Ana Qaygysy (1995)
  • Qatmerly Qaderler (1999)
  • Асанчыкъ ве Къашкъачыкъ (2004)
  • Йылнаме (2007)
  • Agyr Takidiler (2009)
  • Söngen yildizlar
  • На допомогу охочим вивчити кримськотатарську літературну мову
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Муедин, Рустем“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​