Руски Букър
| Руски Букър | |
 Носителят за 2016 г. Пьотр Алешковски | |
| Присъждана за | обществена награда за най-добър роман на руски език |
|---|---|
| От | Руска телевизия (RTEC) |
| Държава |  Русия |
| Първо връчване | 1992 г. |
| Уебсайт | russianbooker.org |
„Руски Букър“ (на руски: „Ру́сский Бу́кер“) е ежегодна литературна награда в Русия за най-добър роман на руски език, публикуван за първи път в предишната година.
Основана е през 1992 година по инициатива на Британския съвет в Русия по образеца на прочутото британско отличие „Букър“. Постепенно организирането е предадено на руски литератори в лицето на Букеровския комитет, оглавяван от Игор Шайтанов (литературовед и критик) от 1999 г.
Понякога в названието му се добавя името на спонсор: „Букър – Smirnoff“ (1999-2001) – по известната компания за водка, и „Букър – Открита Русия“ (2002-2005) – по фондацията на голямата нефтена компания „Юкос“.
Журито е 5-членно – четирима членове са писатели, критици и филолози, а петият представлява друго изкуство. Съставът на журито се променя всяка година. Задачата му е да състави дълъг, после кратък списък с предложения (от 3 до 6 романа), а след това да обяви и победителя.
Паричната стойност на наградата нараства от 10 000 щатски долара през 1992 г. до 15 000 $ понастоящем.
Писателят Юрий Поляков през 2008 г. дава отрицателна оценка на премията, като заявява, че наградените романи не се преиздават и наградата е нанесла ущърб на литературата не по-малко, отколкото КГБ[1].
Допълнително от 2004 г. съществува „Студентски Букер“ („Студенческий Букер“), в чието жури влизат 5 студенти и аспиранти. То изготвя дълъг, после кратък списък от книги, избира и обявява победителя[2].
От пролетта на 2018 г. тече неуспешно търсене на спонсори. В резултат на това наградата не е присъдена от 2018 г. На 19 септември 2019 г. Управителният съвет на Фондация „Руски Букър“ и Комитетът по присъждането на „Руски Букър“ официално обявяват прекратяването на наградата. Въпреки това, руският фонд „Букър“ не е закрит, „като по този начин остави възможността за подновяване на наградата“[3].
| „ | проведоха се много преговори и бяха получени предложения, но в крайна сметка те не дадоха резултат. Като се има предвид формата на наградата и нейната репутация, не всяко предложение може да бъде прието. Първоначално не разглеждахме предложения, които биха могли да дойдат от чужбина, тъй като това веднага би поставило руската награда в позицията на „чуждестранен агент“, което би било най-малкото абсурдно за награда, чиято цел е да популяризира и подкрепя руската литература. Предложения, които водят до фундаментална промяна в правилата за наградата и съществуващия й формат, не могат да бъдат приети. Поради тази причина бяха отхвърлени варианти, които предполагаха намеса на спонсора в процеса на бонус или прехвърляне на всички негови събития извън Москва.[3] | “ |
Наградени
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Награден романист | Произведение | Председател на журито |
|---|---|---|---|
| 1992 | Марк Харитонов | „Линията на съдбата или ковчежето на Милашевич“ | Алла Латинина |
| 1993 | Владимир Маканин | „Маса, покрита със сукно с гарафа по средата“ | Вячеслав Иванов |
| 1994 | Булат Окуджава | „Опразнен театър“ | Лев Аннински |
| 1995 | Георги Владимов | „Генералът и неговата армия“ | Станислав Расадин |
| 1996 | Андрей Сергеев | „Албум за марки“ | Ирина Прохорова |
| 1997 | Анатоли Азолски | „Клетка“ | Игор Шайтанов |
| 1998 | Александър Морозов | „Стари писма“ | Андрей Зорин |
| 1999 | Михаил Бутов | „Свобода“ | Константин Азадовски |
| 2000 | Михаил Шишкин | „Превземането на Измаил“ | Олег Чухонцев |
| 2001 | Людмила Улицка | „Казусът Кукоцки“ | Юри Давидов |
| 2002 | Олег Павлов | „Карагандински деветини“ | Владимир Маканин |
| 2003 | Рубен Давид Гонсалес Гайего | „Бяло на черно“ | Яков Гордин |
| 2004 | Василий Аксьонов | „Волтерианци и волтерианки“ | Владимир Войнович |
| 2005 | Денис Гуцко | „Без път-следа“ | Василий Аксьонов |
| 2006 | Олга Славникова | „2017“ | Александър Кабаков |
| 2007 | Александър Иличевски | „Матис“ | Асар Епел |
| 2008 | Михаил Елизаров | „Библиотекар“ | Евгений Сидоров |
| 2009 | Елена Чижова | „Време на жените“ | Сергей Гандлевский |
| 2010 | Елена Колядина | „Кръст от цветя“ | Руслан Киреев |
| 2011 | Александр Чудаков | „Ляга мъгла на стари стъпала…“ | |
| 2012 | Андрей Дмитриев | „Селянин и тинейджер“ | Самуил Луре |
| 2013 | Андрей Волос | „Връщане в Панджруд“ | Андрей Дмитриев |
| 2014 | Владимир Шаров | „Връщане в Египет“ | |
| 2015 | Александър Снегирьов | „Вера“ | |
| 2016 | Пьотър Алешковски | „Крепост“ | Даря Донцова |
| 2017 | Александра Николаенко | „Да убиеш Бобрикин. Историята на едно убийство“ | Пьотър Алешковски |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Юрий Поляков: „Букеровская премия нанесла ущерба литературе не меньше, чем КГБ“, Православие.Ru, 4 февруари 2008.
- ↑ Русский Букер. „Студенческий Букер“, архив на оригинала от 20 ноември 2008, https://web.archive.org/web/20081120063028/http://www.russianbooker.org/projects/stud/, посетен на 19 май 2016
- ↑ а б О ПРЕКРАЩЕНИИ ПРЕМИИ «РУССКИЙ БУКЕР» // 2019-10-23. Архивиран от оригинала на 2019-10-23. Посетен на 2023-03-05.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
