Румен Шивачев
| Румен Шивачев | |
| български литературен историк | |
| Роден |
1958 г.
|
|---|---|
| Починал | 15 септември 2022 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Работил в | Институт за литература на БАН |
Румен Радков Шивачев е български литературен историк и поет[1]. Правнук е на д-р Кръстьо Кръстев[2].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в София през 1958 г. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1990 г. Литературовед в Института за литература при БАН от 1999 г. Защитава докторска дисертация на тема „Бай Ганьо – мит и образ“ (2016) с научен ръководител Живко Иванов[3].
Изучава режисура и актьорско майсторство за ръководители на самодейни театрални състави във Факултета за обществени професии към Софийския университет (1988 – 1990). Публикува стихове, рецензии, статии, студии във всекидневния печат, литературната периодика и сборници от научни конференции. Сценарист на два епизода от петсерийния художествено-документален филм „Пенчо Славейков – на Острова на блажените“, излъчен по БНТ (1996).[4]
Член на Сдружение на български писатели.
Умира на 15 септември 2022 г.[5]
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]Носител е на национална награда за киносценаристика в Националния конкурс на студентите-художествени творци за сценария „Ало, приказки!“ (по мотиви от Джани Родари) (1983), на поощрение в поетичния конкурс „Веселин Ханчев“ (1989), на трета награда в Националния конкурс за лирическо стихотворение Славейкова награда - Трявна (2007)[6], на втора награда в Националния конкурс за поезия „Златен Пегас“ на вестник „Ретро“ (2014) и на първа награда в 27-я поетичен конкурс „Ерато“ на вестник „Уикенд“ (2019).
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Суб-литературният мит „Бай Ганьо“. София: Карина-Мариана Тодорова, 2016
- Ракурси на ранната модерност. Психология и символизъм. София: Издателски център „Боян Пенев“, 2022, 352 с.
Съставителство и редакция
[редактиране | редактиране на кода]- Другият доктор Кръстев. Дневници, писма и статии. София, 2003.
- Алеко Константинов. Вечният съвременник. София, 2006.
- Неизвестни писма на Боян Пенев до Спиридон Казанджиев. София, 2007.
- Доктор Кръстев в писмата си. София, 2007.
- Енциклопедия: герои на световната литература. София, 2008.
- Доктор Кръстев. Събрани съчинения. Том трети, София, 2008.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Ас. д-р Румен Шивачев“, сайт на Института за литература на БАН.
- ↑ Кирил Божилов, „Радка д-р К. Кръстева - прекрасен образ на духовно богатство“, в-к „Дума“, 17 февруари 2017.
- ↑ „Румен Радков Шивачев“ Архив на оригинала от 2022-09-20 в Wayback Machine., НАЦИД.
- ↑ Румен Шивачев в Литернет.
- ↑ „След кратко боледуване, на 15 септември 2022 г. ни напусна нашият колега доц. д-р Румен Шивачев“, сайт на Института за литература на БАН, 16 септември 2022 г.
- ↑ Божидар Стойков, координатор на Славейковите празници, „Славейкови награди за 2007 г.“, електронен бюлетин „Културни новини“, 04.06.2007
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Румен Шивачев в Своден каталог НАБИС (Национален каталог на академичните библиотеки в България)
- Статии на Румен Шивачев в сп. „Литературна мисъл“
- Румен Шивачев в Литернет
- Румен Шивачев в Литературен свят
- Статии
- „Доктор Кръстев като Миролюбов“, сп. „Литературна мисъл“, 1999, кн. 2
- „Румен Шивачев. Бай Ганьо и идеята за родното според Владимир Василев“, сп. „Български език и литература“, 2014, кн. 1
- „Критическите рискове на доктор Кръстев“, Портал за култура, изкуство и общество, 22 февруари 2018 г.
- „Жорж Нурижан и уникалният „Вестник на гениите“, Портал за култура, изкуство и общество, 31 август 2018 г.
- „Мистичният символизъм на Теодор Траянов“, Портал за култура, изкуство и общество, 25 февруари 2019 г.
|
