Румен Младжов
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 15:27, 26 януари 2024 (UTC). |
Румен Младжов | |
български строителен инженер | |
![]() | |
Роден |
15 октомври 1937 г.
|
---|---|
Националност | ![]() |
Учил в | Университет по архитектура, строителство и геодезия |
Работил | строителен инженер |
Румен Младжов е български строителен инженер, шампион по тенис и автор на книги, свързани с техниката и инженерството. Той е известен с професионалните си постижения в областта на стоманените конструкции и е автор на няколко книги по тази тематика.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Румен Василев Младжов е роден на 15 октомври 1937 година в град София. Син е на Васил Крумов Младжов, търговец на тютюни и многократен български шампион по тенис, и Маргарита Джерахова. Завършва строително инженерство в Инженерно-строителния институт през 1962 г.
Младжов започва работа като конструктор в проектанско-конструкторското бюро на металургичния завод „Кремиковци“ (1964 – 1969). След това става един от основателите на строителното предприятие „Метални конструкции“, а от 1982 до 1990 година е негов директор. През 1979 – 1981 година е сред ръководителите на строежа на Националния дворец на културата – най-мащабната обществена сграда в страната по това време с необичайно за периода широко използване на метални конструкции. През 1988 година получава академичната степен старши научен сътрудник II степен.[1]
През 1990 година Румен Младжов заминава за Сан Франциско, където започва работа като проектант в Martin, Middlebrook & Associates, Middlebrook, Louie and Associates (по-късно „Луи Интернешънъл“. С тях той реализира над 30 проекта в Калифорния, както и 44-етажната офис сграда Wisma Mulia 2 и 50-етажната Wisma Mulia Hotel в Джакарта, Индонезия, и значителна част от новото международно летище на Доха, Катар. Той е член и председател (1995 – 1996) на Сеизмичната комисия на Асоциацията на строителните инженери в Северна Калифорния, има редица публикации по теория и история на строителното инженерство.
Последната работа на Румен Младжов за „Луи Интернешънъл“, вече като консултант, е проектът на 9-етажната Crown – горната част на високия 492,6 m небостъргач „Ексчейндж 106“ в Куала Лумпур, Малайзия, намалена до 446 m по време на строителството. Той работи в „Луи Интернешънъл“ до 2017 г., когато като старши сътрудник се оттегля от активна работа. И след това продължава да работи като независим консултант по конструкции и мостове и публикува професионални статии в списания като STRUCTURE, Modern Steel Construction, Civil + structural Engineer, Structural Engineering International.
Известни проекти
[редактиране | редактиране на кода]![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/dd/%D0%91%D0%9D%D0%A01.jpg/220px-%D0%91%D0%9D%D0%A01.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/24/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B9.jpg/220px-%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B9.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3a/1300_%D0%A4%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F.jpg/220px-1300_%D0%A4%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F.jpg)
В продължителната си кариера Румен Младжов участва в проектирането и строителството на редица известни сгради и съоръжения, като за някои от тях играе водеща роля в конструктивното проектиране или изпълнението. Сред тях са:
- Новата сграда на Радио „София“ (1972) – един от пилотните проекти на „Метални конструкции“ за изграждане на многоетажни административни сгради със стоманен скелет
- Централното управление на „Булгартабак“
- Зала „Христо Ботев“
- Аспарухов мост (1976)
- Спортна зала „Октомври“, София (1976)
- Национален дворец на културата (1981) – заместник-началник на строежа, отговорен за сградата
- Монумент „1300 години България“ (1981), проектант на носещата конструкция
- Хотел Ленинград, Пловдив (1981)
- „Камбана на мира“, София до хотел „Москва“ (1982), проектант на носещата конструкция
- Зимен дворец на спорта (1982) – началник на строежа
- Виадукт „Бебреш“ (1985)
- Стоманени мостове на магистрала „Хемус“ (1984 – 1985) – като строител (мостовете са с непрекъснати греди на 5 отвора х 72 m и с непрекъсната греда на 3 отвора с централен от 162 m – най-големият в страната по това време)
- Паметник на Съединението, Пловдив (1985), проектант на носещата конструкция
- Входен знак-монумент в Благоевград (1987), проектант на носещата конструкция
- Централно управление на „Метални конструкции“ (1987) – първата в България сеизмично изолирана конструкция (четириетажна стоманена конструкция, с централно носещо ядро и окачени по периферията подови конструкции; монтажът на основната конструкция е завършен за 5 работни дни)
- Второто платно на моста „Чавдар“
- Moskone Center в Сан Франциско
- Clark Center в Станфордския университет
- One Market Plaza – SF
Награди в САЩ
[редактиране | редактиране на кода]Носител е на най-престижната награда на САЩ – Excellence in Structural Engineering за сгради от 2004 година – за проекта на James H. Clark Center.[2]
Книги
[редактиране | редактиране на кода]- Стоманените конструкции – по-бързо, по-високо, по-силно... (1979) – роководство
- Висящи конструкции (1987) – роководство
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|