Иконийски султанат

Иконийски султанат
سلجوقیان روم
	Иконийски султанат سلجوقیان روم
— султанат —
1077 – 1308
Герб
Континент	Азия
Столица	Никея, Коня, Сивас
Официален език	персийски (в двора и литературата); старо-анадолски турски; гръцки (за съдебни и административни цели)
Религия	сунитски ислям
Форма на управление	де факто: независим султанат; де юре: подчинен на халифата
Династия	Селджукиди
Абасидски халиф
1031 – 1075	Ал Каим
1180 – 1225	Ал Насър
Султан
1077 – 1086	Сюлейман ибн Кутулмъш (първи)
1303 – 1308	Месуд II (последен)
История	Развито средновековие
Битка при Манцикерт	1071
Битка при Кьосе даг	1243
Площ
	400 km²
	Предшественик Византия Велики Селджук Наследник Малоазийски бейлици Османска империя Илханат Арменско кралство Киликия
Днес част от	Турция
	Иконийски султанат в Общомедия

Иконийски султанат, Румелийски (Румски) султанат или съкратено Рум е средновековна ислямска държава на селджуците в Мала Азия, просъществувала между 1077 и 1307 г.

След битката при Манцикерт, тюркските племена постепенно овладяват Мала Азия – дотогава византийска тема Анатоликон.

Първоначално столица на държавата е Никея, но след отвоюването на града от кръстоносците и възвръщането му на византийците, центърът на султаната се премества в Кония (Иконя), откъдето идва и наименованието Иконийски султанат. След 1243 г. изпада във васална зависимост от Илханата и в крайна сметка се разпада на малоазийски бейлици. Един от тях (най-северозападният) слага началото на османската династия и империя през 1299 г.

Основаване

Иконийският султанат се отделя от Велики Селджук като една от последиците от битката при Манцикерт (1071). През 1077 година селджукският военачалник Сюлейман ибн Кутулмъш, природен брат на султана на Велики Селджук Малик Шах I, идва на власт в Западна Мала Азия. През 1075 г. той завладява византийските градове Никея (Изник) и Никомедия (Измит). Две години по-късно се обявява за султан на независима държава на селджуците с център в Никея. Името „Султанат на Рум“ идва от арабски и персийски извори, в които територията на Мала Азия е известна като Рум, тъй като е била дълго време римско/византийско владение. Макар да е населен с християни, арменци, гърци, сирийци и персийски мюсюлмани, съвременниците го наричат „Турция“ ^[6].

Разширяване

Сюлейман е убит в Антиохия през 1086 г. от Тутушем I, владетел на селджукска Сирия, а синът му, Кълъч Арслан I е хвърлен в тъмница. След смъртта на султана на Велики Селджук Малик Шах I (1092 г.) Кълъч Арслан е освободен и веднага възвръща властта си в земите на баща си. Там той е победен от войските на Първия кръстоносен поход и се оттегля в сърцето на Мала Азия, където установява столицата си в Кония (Икония).

Разцветът на султаната е в края на XII и началото на XIII век, когато в хода на византийско-селджукските войни той успява да отнеме от Византия ключови пристанища по бреговете на Черно и Егейско море. На изток султанатът приобщава други тюркски държави и достига до езерото Ван. През него минават търговски пътища от Иран и Централна Азия към Ориента и Европа. През този период особено силни са търговските връзки с генуезците. Увеличеното богатство на султаната води до поглъщането на някои от източните малоазийски бейлици (Данишменди, Салтукиди, Ортокиди).

Упадък

Нахлуването на монголите в Азия през 1242 г. бележи началото на упадъка на султаната. На 26 юни 1243 г. армията на султана и неговите съюзници е победена от монголите в битката при Кьосе даг. В резултат на това Иконийският султанат попада във васална зависимост от монголския Илханат и това положение се запазва през остатъка от XIII век.

Селджукските власти започнали да преотстъпват доходите от земите си за неопределен период от време на нови държатели. Новите държатели можели да ги оставят на децата си или да ги завещават на някоя благотворителна институция. Така от останките на селджукската държава изплуват множество емирати. Най-известните са Караман (със столица Ерменак, после Ларенде и накрая Кония), Гермиян (Кютахия), Хамид (Бурлу), Ешреф (Гургурум), Теке, Ментеше (Балат), Айдън (Бига), Сарухан (Маниса), Исфендияр (Кастамону), Кареси (Пергам и Балъкесир) и Османският емират (Бруса и после Никея). Но има и други малки образувания, по-малко известни. Границите на тези емирати са непостоянни и се изменят според враждите и съюзите или за сметка на експанзия за сметка на византийците^[7].

Последният иконийски султан Месуд II и неговият син са убити през 1308 г., с което султанатът престава да съществува. След него остават изброените малоазийски бейлици, сред които се откроява османският, поставил по-късно начало на Османската империя.

Иконийски султани

Сюлейман ибн Куталмъш 1077 – 1086
Кълъч Арслан I 1092 – 1107
Малик Шах 1107 – 1116
Масуд 1116 – 1156
Кълъч Арслан II 1156 – 1192
Кай Хосрой I 1192 – 1196
Сюлейман II 1196 – 1204
Кълъч Арслан III 1204 – 1205
Кай Хосров I (повторно) 1205 – 1211
Кай Каус I 1211 – 1220
Кай Кубадх I 1220 – 1237
Кай Хосрой II 1237 – 1246
Кай Каус II 1246 – 1260
Кълъч Арслан IV 1248 – 1265
Кай Кубадх II 1249 – 1257
Кай Хосрой II (повторно) 1257 – 1259
Кай Хосрой III 1265 – 1282
Масуд II 1282 – 1284
Кай Кубадх III 1284
Масуд II (повторно) 1284 – 1293
Кай Кубадх III (повторно) 1293 – 1294
Масуд II (трети път) 1294 – 1301
Кай Кубадх III (трети път) 1301 – 1303
Масуд II (четвърти път) 1303 – 1307
Масуд III 1307

Източници

↑ Grousset, Rene, The Empire of the Steppes: A History of Central Asia, (Rutgers University Press, 2002), 157; ...the Seljuk court at Konya adopted Persian as its official language.
↑ Bernard Lewis, Istanbul and the Civilization of the Ottoman Empire, (University of Oklahoma Press, 1963), 29; „The literature of Seljuk Anatolia was almost entirely in Persian...“.
↑ Modern Turkish is the descendant of Ottoman Turkish and its predecessor, so-called Old Anatolian Turkish, which was introduced into Anatolia by the Seljuq Turks in the late 11th century ad. // Encyclopædia Britannica. Посетен на 30 September 2017.
↑ Andrew Peacock and Sara Nur Yildiz, The Seljuks of Anatolia: Court and Society in the Medieval Middle East, (I.B. Tauris, 2013), 132; „The official use of the Greek language by the Seljuk chancery is well known“.
↑ Holt, Peter M. Some Observations on the 'Abbāsid Caliphate of Cairo // Bulletin of the School of Oriental and African Studies 47 (3). University of London, 1984. DOI:10.1017/s0041977x00113710. с. 501 – 507.
↑ Seljuq // Encyclopedia Britannica. Посетен на 10 октомври 2019. (на английски)
↑ История на Османската империя, Рива, 1999 г.

Вижте също

[1] Grousset, Rene, The Empire of the Steppes: A History of Central Asia, (Rutgers University Press, 2002), 157; ...the Seljuk court at Konya adopted Persian as its official language.

[2] Bernard Lewis, Istanbul and the Civilization of the Ottoman Empire, (University of Oklahoma Press, 1963), 29; „The literature of Seljuk Anatolia was almost entirely in Persian...“.

[3] Modern Turkish is the descendant of Ottoman Turkish and its predecessor, so-called Old Anatolian Turkish, which was introduced into Anatolia by the Seljuq Turks in the late 11th century ad. // Encyclopædia Britannica. Посетен на 30 September 2017.

[4] Andrew Peacock and Sara Nur Yildiz, The Seljuks of Anatolia: Court and Society in the Medieval Middle East, (I.B. Tauris, 2013), 132; „The official use of the Greek language by the Seljuk chancery is well known“.

[5] Holt, Peter M. Some Observations on the 'Abbāsid Caliphate of Cairo // Bulletin of the School of Oriental and African Studies 47 (3). University of London, 1984. DOI:10.1017/s0041977x00113710. с. 501 – 507.

[EB-6] Seljuq // Encyclopedia Britannica. Посетен на 10 октомври 2019. (на английски)

[7] История на Османската империя, Рива, 1999 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]