Рудолф IV фон Хахберг-Заузенберг
| Рудолф IV фон Хахберг-Заузенберг | |
| маркграф на Хахберг-Заузенберг | |
 Маркграф Рудолф IV фон Хахберг-Заузенберг, на гроба му в църквата в Ньошател | |
| Роден |
1427 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Род | Церинги |
| Баща | Вилхелм фон Хахберг-Заузенберг |
| Братя/сестри | Хуго фон Хахберг-Заузенберг |
| Деца | Филип фон Хахберг-Заузенберг |
| Подпис |  |
| Рудолф IV фон Хахберг-Заузенберг в Общомедия | |
Рудолф IV фон Хахберг-Заузенберг (на немски: Rudolf IV von Hachberg-Sausenberg; * 1426/1427, замък Рьотелн; † 12 април 1487, замък Рьотелн) е маркграф на Хахберг-Заузенберг от 1441 до 1487 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е най-възрастният син на Вилхелм фон Хахберг-Заузенберг (1406 – 1482) и Елизабет от Монфорт-Брегенц (1422 – 1458).
След абдикацията на баща му през 1441 г. в полза на още малолетните му синове Рудолф IV и Хуго, управлението поема като опекун граф Йохан фон Фрайбург-Нойенбург.[1] От 1441 г. Рудолф има титлата маркграф на Хахберг-Заузенберг и от 1447 г. граф на Ньошател.
На 8 септември 1444 г. граф Йохан фон Фрайбург-Нойенбург подарява на племенниците си Рудолф IV и Хуго фон Хахберг-Заузенберг своето Господство Баденвайлер със замък Бург Нойенщайн. Граф Йохан има шест деца, които умират малки.
През 1447 г. граф Йохан преписва на Рудолф своето Графство Ньошател (Нойенбург) с двореца. След смъртта на Йохан (19 февруари 1458) Рудолф наследява и други господства в Свободното графство Бургундия.
Рудолф придружава през 1451/1452 г. немския крал Фридрих III по пътя му за Рим за коронизацията за император. През 1454 г. херцог Филип Добрия от Бургундия го посещава в замък Рьотелн. От 1458 г. Рудолф е съветник и камерахер в двора на херцога от Бургундия и е като маркиз дьо Ротелин известна фигура. Херцог Шарл Дръзки от Бургундия го прави през 1467 г. губернатор на Люксембург.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Рудолф IV се жени за Маргарета от Виен (* 1422; † 1458). Те имат децата:
- Филип (1454 – 1503)
- Катарина (1450 – 1498).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Fritz Schülin: Rötteln-Haagen, Beiträge zur Orts-, Landschafts-und Siedlungsgeschichte, Lörrach 1965; S. 75.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Fritz Schülin: Rötteln-Haagen, Beiträge zur Orts-, Landschafts-und Siedlungsgeschichte, Lörrach 1965; S. 65.
- Fritz Schülin: Binzen, Beiträge zur Orts-, Landschafts-und Siedlungsgeschichte, Schopfheim 1967; S. 523/524 (Stammtafel des Hauses Hachberg-Sausenberg).
- Karl Seith: Die Burg Rötteln im Wandel ihrer Herrengeschlechter, Ein Beitrag zur Geschichte und Baugeschichte der Burg, Sonderdruck herausgegeben vom Röttelbund e.V., Haagen, o.O.; O.J., S. 6; bei Schülin zitiert „In: Markgräflerland, Jg. 3, Heft 1, 1931“.
- Hans Jakob Wörner: Das Markgräflerland – Bemerkungen zu seinem geschichtlichen Werdegang, in: Das Markgräflerland, Heft 2/1994, S. 63, Schopfheim 1994
- Johann Christian Sachs: Einleitung in die Geschichte der Marggravschaft und des marggrävlichen altfürstlichen Hauses Baden, Frankfurt und Leipzig 1764, I., S. 557 – 574