Рудолф II (Бургундия)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Рудолф.
| Рудолф II | |
| крал на Горна и Долна Бургундия, крал на Италия | |
 | |
| Роден |
около 80-те години на IX век
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Швейцария |
| Управление | |
| Период | 912 – 937 |
| Наследник | Конрад III |
| Други титли | херцог на Горна Бургундия |
| Семейство | |
| Баща | Рудолф I |
| Майка | Вила Бургундска |
| Съпруга | Берта от Швабия |
| Деца | Аделхайд Бургундска Конрад III |
| Рудолф II в Общомедия | |
Рудолф II (на немски: Rudolf II.; * 880 (~ 905); † 11 юли 937) e херцог, по-късно крал на Горна Бургундия (912 – 937), крал на Долна Бургундия (Прованс) (933 – 937) и крал на Италия (922 – 926).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Рудолф е най-големиият син на крал Рудолф I от Горна Бургундия (888 – 911) от фамилията на Рудолфингите, бургундският клон на Велфите, и Вила от Долна Бургундия, дъщеря на крал Бозон Виенски († 1 ноември 887, крал на Долна Бургундия от 879 г.).
Стреми се да увеличи територията си, но през 919 г. губи битката при Винтертур против херцог Бурхард II. За да има мир той се жени за дъщеря му. Бурхард и Рудолф си помагат веднага политически.
Жени се през 922 г. за Берта от Швабия (* ок. 907; † сл. 2 януари 966), дъщеря на Бурхард II, херцог на Швабия (917 – 926) и Реция и съпругата му Регелинда. Двамата имат две деца. Син им Конрад III († 19 октомври 993) става от 937 г. крал на Горна Бургундия и е баща на Рудолф III. Дъщеря им Света Аделхайд Бургундска (* 931 или 932; † 16 декември 999) се омъжва първо за Лотар II и през 951 г. става втората съпруга на император Ото I и майка на император Ото II (* 955; † 983).
През 921 г. той е издигнат от Адалберт I от Иврея за крал на Италия. Побеждава император Беренгар I през 923 г. при Фиоренцуола при Пиаченца и това го прави крал на Италия.
В това време италианските влагородници започват да се бунтуват против Рудолф. През ноември 926 г. във Вормс той предава даденото му Копие на Лонгин обратно на крал Хайнрих I Птицелов. През 933 г. Рудолф се отказва от Италия и я дава на Хуго I и получава Долна Бургундия.
Тронът на Рудолф е наследен от сина му Конрад III.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Liudprand von Cremona, Werke., in: Quellen zur Geschichte der sächsischen Kaiserzeit, Darmstadt 1971, S.233 – 589.
- Bernd Schneidmüller, Die Welfen: Herrschaft und Erinnerung. Kohlhammer Urban, Stuttgart, 2000. ISBN 3-17-014999-7